Metal Gear Solid V: The Phantom Pain – благодаря, Хидео! 0

Близък мой приятел преди време ми сподели, че Хидео Коджима – режисьорът, дизайнерът и сценаристът на Metal Gear Solid серията – е трудна, дори неприятна личност в реалния живот (въпросният приятел е по-навътре в серията от 99.9% от населението на планетата).

Бих допълнил и гениална, в който и да е живот. Провокативният японец притежава ексцентричност, пред която тази на Евгени Минчев е като на пълзящ охлюв, но в същото време е в топ 3 на най-добрите гейм дизайнери в тази индустрия. Тук трябва да допълня – в продължение на почти 30 години.

Коджима е творец, който, независимо от периода, в който създава, винаги е успявал да бъде релевантен на случващото се в световен мащаб. Да засяга наболели теми и проблеми, които тормозят планетата и човечеството в частност. Успява да създаде запомнящи се персонажи и сюжетни линии от елементи, които удобно е взел назаем от любимите си филми и книги. Нещо повече - винаги прави играещия (гледащия?) съпричастен, независимо дали в крайна сметка въпросният ще хареса или не MGS продуктите му.

Няма да навлизам в детайли около проблемната комуникация между Коджима и Konami от последната една година (вероятно и повече), заради която Metal Gear Solid V: The Phantom Pain този път наистина е последният MGS, върху който работи японецът. Той се зарича да спре да твори MGS продукти от времето на Metal Gear Solid 2: Sons of Liberty.

Просто с ръка на сърцето ще призная, че Metal Gear Solid V: The Phantom Pain е най-добрата част от основната сага. А защо не и най-значимата.

Множество играчи (чули-недочули) винаги са обвинявали Коджима, че неговите игри са по-скоро интерактивен филм. Което, прочее, е крайно далеч от истината, но не е тук времето да отварям нова скоба.

С Metal Gear Solid V: The Phantom Pain Коджима в общи линии запушва устата на подобни люде по крайно категоричен начин.

Огромният свят на действие създава твои филмови сцени, които режисираш в зависимост от подхода, който избереш към всяка мисия. Сцени, които често пъти ще бъдат ексклузивно твои – трудно повторими от който и да е друг играч. Тези пък, които предлага самият Коджима, поддържат адски високо ниво и впечатляват както кинематографично, така и наративно.

Що се отнася до геймплея – то спокойно можем да говорим за най-софистицирания Metal Gear Sold до момента. The Phantom Pain предлага изключителна свобода на действие и подход, адекватна икономика, която е едновременно достатъчно дълбока, за да не е просто притурка, но не е безкрайно разточителна и скучна и смразяваща сюжетна линия.

Контролът изисква свикване (характерно за кажи-речи всеки MGS), но след първия един час ще си тотално в час с една от най-стегнатите и логични контролни схеми (тестваната сериозно версия е на PS4).

Като количество съдържание говорим за минимум 100-часов продукт. Нещо повече – според мнозина споменатите 100 часа са като въведение за тези, които желаят да постигнат най-високи резултати от отделните мисии.

Всъщност, единственият по-сериозен проблем на MGSV, за който мога да се присетя, е, че ако за първи път докосваш продукт от серията, то най-вероятно в чисто сюжетен план често пъти ще оставаш като в небрано лозе. Абсолютно всички части от основната поредица (над пет са, не се залъгвай от цифричката преди The Phantom Pain) са свързани помежду си, а вселената, изградена от Коджима, трудно може да бъде побрана в тритомова поредица от по 1000 страници всяка. Толкова много текст и дребни (но важни) детайли съдържа всяка Metal Gear Solid игра. Тоест, определени моменти, в които един фен на поредицата ще притръпне от вълнение, могат да бъдат откровени WTF такива за новите играчи.

Визуално играта (предвид open world природата ѝ) гази порядъчно на PS4, Xbox One и PC. Разликите между отделните версии са твърде малки, за да им обръщаме сериозно внимание. По-важното е, че трите вървят в стабилни почти през цялото време 60 кадъра в секунда. За PC версията, разбира се, трябва да разполагаш и със съответната като мощност машина.

Тези за PS3 и Xbox 360 са видимо осакатени, но не и неиграеми.

Звуковото оформление е шестица, а Кийфър Съдърланд, Трой Бейкър и компания, очаквано се справят блестящо зад микрофоните.

Принципно за всичко, което предлага Metal Gear Solid V: The Phantom Pain, може да се напише дисертация. В продължение на години Коджима твърдеше колко големи са братята Хаузър и как никога няма да може да направи продукт с мащабите и съдържанието на GTA. Е, що се отнася до мащабите, лудите братя все още нямат стигане, но откъм съдържание японецът е надминал себе си. Меко казано.

Metal Gear Solid V: The Phantom Pain е истинско забавление от ново поколение, в което всичко (което е офлайн) работи като швейцарски часовник. Силно се надявам все пак Konami да оправи сървърите на играта и по някакъв начин да ни предложи част от отпадналото съдържание на The Phantom Pain. Коджима го заслужава. Заслужаваме го и ние.