Хората, които стоят до късно, страдат 0

Може би защото е понеделник, или защото просто си страдаме всяка сутрин, искаме да си изкажем болката и да си обещаем, че повече няма да правим така - няма да стоим до късно всяка вечер, защото на следващия ден страдаме. Така е с всички хора, които си лягат в късни доби, а на сутринта трябва да стават и да работят. Вижте какво е общото между всички нас:

Всяка вечер си казваме, че този път ще си легнем рано.

Но това не е реално.

Ако все пак го направим, то се мятаме в леглото без да можем да заспим и се отказваме.

Нагласяме си 5 аларми с разлика от няколко минути, защото знаем колко тежко е да станем сутрин.

Всяка вечер, преди да си легнем, смятаме колко часа сън ще ни се съберат.

През нощта се превръщаме в истински гении. Защо пък да не напишем книга?!

Дните обаче ни превръщат в ленивци.

Можем да изброим всички денонощни магазини и заведения близо до вкъщи.

Което си е добре, защото апетитът ни често се събужда нощем.

Не можем да оставим телефона си на мира, дори когато сме в леглото.

Забравяме, че приятелите ни може и да спят, когато им пишем SMS-и в 3 сутринта.

Знаем, че броенето на овце е глупост.

Сутрин плаваме към каната с кафе като спасителни лодки след корабокрушение.

Приятелите ни все ни питат как изобщо сме изкарали и този ден.

Дори и да не можем да им отговорим, продължаваме по същия начин, защото знаем, че сме си нощни създания.