Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Оказва се много учени и университети се занимават с еволюцията на кучетата и пътя им от голям вълк до плъх в чантичка в мола. Специално за изследването, което смятаме да ти разкажем, са се занимавали цял набор от умни глави от много университети. И по-специално: съвместно проучване от учени от катедрата по еволюционна психология в Университета в Портсмут, анатомичния факултет на Медицинския колеж към университета Хауърд, биологичния факултет на Държавния университет в Северна Каролина и Факултета по физикална терапия на университета Дукеин.
Първите резултати от тяхното изследване бяха представени за обсъждане пред научната общност и любопитни журналисти (да, говорим за себе си) през юни 2019 г. Публикацията се намира в списанието "Бележки на Националната академия на науките". За разлика от другите публикации в това научно издание, от които нищо не разбираме (пак, за себе си говорим) тази статия се оказа доста интересна не само за научната общественост, а ми и за почти всички любители на животните.
Не знаем дали си обърнал внимание на списъка на факултетите, но сред тях е факултетът по анатомия и биология. Това не е случайно. В хода на изследването след като се взима предвид промяната на цялата психология на кучето при опитомяването, спрямо първоначалния вълк, се забелязват сериозни промени и при мимиките на животното.
Изглежда, че в процеса на еволюцията и тясната комуникация с хората, кучетата не само отпускат ушите си, но също така и веждите. По-точно, те са развили гъвкавостта на лицевите мускули, което им позволява да вдигнат вътрешната част на челото – това което прави човек, когато е учуден, например. С други думи кучетата са еволюирали, за да копират мимиките на хората.
(Обърни внимание на диаграмата: от лявата страна са изобразени лицевите мускули на кучето, отдясно - вълкът.)
В хода на изследването става ясно, че вълците не правят физиономии, когато се почувстват виновни, а анатомията на лицето им е останала недокосната.
