Това са победителите на "Оскар"-ите 4

Ако случайно не знаете, което ме съмнява, връчването на тазгодишните "Оскар"-и ще се случи в неделя. Киноманското в мен се вълнува все повече и попива всяка информация за предстоящите награди, но човешкото в мен малко започна да се отегчава. Навсякъде четем кой щял да представя победителите, кой е получил забрана за достъп и какво ли още не. А всъщност подобна информация нас изобщо не ни интересува.

Най-важното в наградите "Оскар" са и винаги ще бъдат победителите. Именно заради това, а и защото от известно време се точа на номинираните в най-важните категории, реших да ви представя моите фаворити. Разбира се, изборът ми е личен и не се базира на това кой режисьор има повече филми, нито кой филм вече е показван в България или тепърва предстои да го видим. А и изглежда, че тази година няма да има някакви грандиозни изненади.

Най-добър филм - "Артистът"

Ще победи "Потомците", "Ужасно силно и адски близо", "Южнячки", "Изобретението на Хюго", "Полунощ в Париж", "Кешбол", "Дървото на живота" и "Боен кон".

Когато изгледах всички филми, номинирани в тази категория, се плеснах по челото и за пореден път се зачудих как се избира най-добър филм сред заглавия, които са коренно различни едно от друго. Все едно да сравняваш Лионел Меси, Новак Джокович, Линдзи Вон и Майк Тайсън. Кой е по-добрият от тях? Трудно е да се каже, направо невъзможно.

Та и при филмите така. Те са различни – драми, комедии, футуристични, меланхолични. Да, но тази година "Артистът" изпъква. Изпъква с това, че няма звук, няма цвят, няма излишни приказки, нито триизмерни ефекти. Изпъква със смелостта да се върне назад във времето и въпреки това да не стои изкуствено в съвремието. Отличава се и с факта, че не е американски филм, а е по-силен от повечето през изминалата година. И е страхотен.

Главна мъжка роля – Жан Дюжарден ("Артистът")

Ще победи Демиан Башир, Джордж Клуни, Гари Олдман и Брад Пит.

Странно, нали? Появява се един 40-годишен французин и помита утвърдени имена. Възможно ли е? Напълно, особено когато говорим за Дюжарден. Всъщност тук не става и дума за това дали той е по-добър от останалите четирима претенденти. Башир и Клуни са въздействащо драматични (макар и "Потомците" да е по-скоро слаб), Гари Олдман, както винаги, е страхотен, а Брад Пит отдавна не е сладникав актьор. Напротив – с всяка година става все по-силен. Дюжарден обаче носи със себе си силата на целия филм, така че най-вероятно той ще си прибере и тази статуетка.

Главна женска роля – Мерил Стрийп ("Желязната лейди")

Ще победи Глен Клоуз, Вайола Дейвис, Руни Мара и Мишел Уилямс.

Не познавам човек, който да не смята Мерил Стрийп за велика актриса. Но не това е причината тази година "Оскар"-ът да е неин. Изпълнението ѝ в "Желязната лейди" е от онези, които натежават със страшна сила. Независимо кой е скандализиран и кой зашеметен от филма, за него не спира да се говори. Останалите номинирани са особено симпатични и правят силни роли, като бих отличила Вайола Дейвис, която е изключителна в "Южнячки" и Руни Мара в "Мъжете, които мразеха жените".

Режисура - Мишел Азанависиюс ("Артистът")

Ще победи Александър Пейн, Мартин Скорсезе, Уди Алън и Терънс Малик.

Както вече споделих, филмът на Александър Пейн "Потомците" по-скоро разочарова, защото не се оказа онова силно заглавие, способно да разтресе зрителите емоционално и мисловно. "Изобретението на Хюго" е много интересен филм, напълно в контекста на съвременното кино – триизмерно, фантастично, любимата играчка на режисьора. Впрочем в България няма да можем да го видим на голям екран, защото филмът бе изтеглен от репертоара. Защо, не се знае.

Уди Алън пък отново угоди на себе си и на всичко, което сме очаквали от него, с филма "Полунощ в Париж", но от известно време той прави винаги това. Не изненадва, а изговаря всичко отново и отново. "Дървото на живота" на Терънс Малик, който е носител на "Златна палма" е логично да намери място сред номинираните, но въпреки философската си натовареност и многопластовост, едва ли ще се докосне точно до статуетката за режисура.

Уточнявам още веднъж, че това са лични прогнози. Лотария, залози, които за последен път тази година да разпалят киноманския огън. Дали ще се окажат верни или не, няма чак такова значение. По-важен е един друг въпрос. Някога питали ли сте се защо подобен интерес няма около българските филмови фестивали? Някой някога да се е интересувал кой филм ще спечели "Златна роза" във Варна, освен самите кинаджии? Не.

Може би парите са малко, или филмите не са достатъчно. Други ще кажат, че в България всичко е решено предварително и няма никакво значение кой какво иска. И докато чакаме положението да се промени, ще се вълнуваме за "Оскар"-ите, които впрочем можете да гледаме на живо по bTV Cinema на 26 срещу 27 февруари. Някъде след полунощ.