Стъпки в жаравата - нестинарските празници в село Българи 8

3 юни - денят на Св. Св. Константин и Елена. Слънцето бавно се надига над покритите с тънка мъгла хълмове на Странджа. Лъчите му разгонват и последните остатъци от дъждовните облаци и над малкото селце Българи се възцарява светлината. Днес не е обикновен ден, от древността местните жители се събират в началото на първия летен месец, за да изпълнят един сакрален обред, водещ началото си от дълбините на времето - нестинарският танц.

Приготвянето на огнището, което ще осигури жаравата за нестинарския танц, започва още преди обяд.

В църквата текат приготовления за литургията, която ще положи началото на празничната процесия към аязмото на Св. Константин.

Палят се кандила и свещи, а посетителите се прекланят пред иконите.

С музикален съпровод шествието се пренася в нестинарския параклис, наричан още "конак", където се пазят иконите на Св. Св. Константин и Елена - покровителите на нестинарството. Иконите биват "обличани" с яркочервен плат, обшит със сребърни пендари и украсен с цветя. В конака имат право да влизат само  нестинарите.

Гости и местни, преоблечени в традиционни носии, очакват извеждането на иконите, които ще бъдат отведени до аязмото на св. Константин за ритуално измиване на дръжките им.

След пречистване с тамян шествието може да започне.

Повече за нестинарската традиция можете да прочетете в Peika.bg

Трите икони на светците задължително се носят от млади момчета от селото.

Процесията се води от нестинар, държащ пред себе си Божия кръст.

Аязмото на Св. Константин се намира недалеч от селото, а в шествието вземат участие всички местни жители.

Сред многото чуждестранни посетители е и този немски телевизионен екип, който прави филм за включения през 2009 г. в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство обичай.

Иконите се освещават в параклиса край свещения извор, преди да бъдат изложени за поклонение.

Счита се, че в този ден водата от аязмото е най-лековита през годината, затова местни и гости бързат да си налеят от нея.

Нестинарите полагат пречистените икони на специална трибуна, за да може цялото село да се преклони пред тях.

Останалата част от деня преминава празнично - пекат се чевермета...

...пуши скара...

...а на площада под звуците на празнична музика се вият хора.

По мръкване камбанен звън известява началото...

Нестинарите прекарват цял ден в конака, където слушат непрекъснато биене на тъпан в определен ритъм, което им помага да изпаднат в транс. Преди началото на танца жаравата се разстила от най-стария нестинар, който през целия ден се е грижил за огъня.

Огнището се обикаля три пъти, преди да се премине към кулминацията на празника. След това всички се нареждат около жарта, а най-старият нестинар пръв влиза в нея...

Иконите на Св. Св. Константин и Елена са неизменна част от нестинарския танц.

Ритуалът завършва с Костадинското хоро, в което вземат участие и местните жители.

Вярва се, че участието в това хоро носи здраве на танцуващите.

Когато музиката утихне, по-безстрашните зрители също се осмеляват да навлязат в жаравата.