Минути след изгрев слънце. Тълпа от хора се е събрала пред тайнствена сграда и леко се посръчква нетърпеливо. Объркани дечица са се вкопчили в полите на нервните си майки/лели/баби и се чудят къде им е обещаното забавление. Не след дълго вратите на сградата се отварят и народът се юрва стремглаво.
Така горе долу изглежда откриването на всеки голям магазин в света. Казвам в света, защото наистина не само у нас истерията около отварянето на Мол-ове, хипермаркети, спортни съоръжения и други по-важни сгради за социалния живот предизвикват подобни истерии. У нас обаче те сякаш са жизненоважни.
Преди месец с фойерверки, политически речи и безплатни билети бе открита новата спортна зала "Арена Армеец София". Преди това през годините българските "клиенти" преживяха прерязването на лентичките на малки до средни и по-големи магазини, които идваха с международната си слава.
Сега София трепери. На 20 септември врати ще отвори магазинът за обзавеждане и интериор IKEA. Едва ли има човек, който да не е чувал тази марка, защото от известно време непрекъснато се говори за нея. Лошото е, че отново забелязваме познатите ни признаци на лека истерия. Особено в интернет пространството, където куцо и сакато се присъединява към официални и неофициални страници на мебелния гигант, форумите преливат от въпроси за каталози, цени, цветове и т. н. Може би желанието да бъдат част от едно цяло и да са в час с актуалните неща, кара толкова много хора да влизат в подобни псевдо общности. И това в крайна сметка не е чак толкова лошо, ако имаше смисъл.
Случаят с IKEA обаче е малко по-различен от предишните грандиозни откривания в милата ни татковина. Самата марка в действителност притежава положителна слава (а не като Lidl, който носи прякора "Молът на бедните"). Освен цените, за които се знае, че са едни от най-приемливите в тази област, магазинът има политика за запазване на стойностите им. Компанията пуска каталог всеки месец септември, а цялата следваща година стоките струват точно толкова, колкото пише в каталога.
И все пак веригата се слави със средно качество продукти. Тук има едно голямо "но". Поровихме се из необятния интернет и открихме, че в българския каталог цените не са кой знае колко по-ниски от тези в останалите мебелни магазини в страната. А качеството остава средно.
Следователно няма да бъде никак странно, ако при откриването на първата родна IKEA отново станем свидетели на огромна тълпа, съдържаща хора от всякакви възрасти, нетърпеливи и дори агресивни да влязат първи вътре. Най-вероятно в началото ще има някакви намаления и промоции, които ще привличат вълни от пощурели клиенти. И не, премазани и стъпкани хора едва ли ще има, все пак в IKEA не се продава храна, а просто мебели. Може някой да се посбие, на друг леко да му прилошее, а нечие дете да проплаче. И дотам.
От управата на магазина са убедени, че в деня на откриването няма да се стига до блъсканици, както при всяко друго подобно събитие. И дано да са прави, защото в противен случай целта им през първата година в България да привлекат 1,5 милиона клиенти, може да се осъществи още в първия ден.
Не открихме реклама за българския магазин, но попаднахме на такава за австрийски. Истината е, че ни се струва особено неадекватна, но ви оставяме сами да прецените.