Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
"Зовът на кукувицата" е книга, която непременно трябва да се прочете от всички фенове на поредицата за Хари Потър. Ако пък не сте почитатели на очилатото момче-магьосник, този роман е абсолютно задължителен за вас. Авторът му се казва Робърт Галбрейт, но в случай че не знаете, това е псевдонимът на Джоан Роулинг. Не съм наясно дали разкриването на "артистичното ѝ име" е рекламен трик или просто тайни в този бранш не могат да се пазят, но е факт, че "Зовът на кукувицата" има успех и заради това.
Но не само и единствено. Всъщност "Зовът на кукувицата" от издателство Colibri е доста различен текст от онова, което сме свикнали да четем от прочутата Роулинг. Романът е чиста кримка, дълбаеща в една лична трагедия, от която обаче се интересуват всички - обикновени хора и журналисти. Позакъсалият детектив Корморан Страйк, бивш военен с половин крак, едър кокал и смешна коса като от "срамни косми", получава сериозен случай, който може да позакрепи финансовото му състояние. При него идва Джон Бристоу - братът на модела и скандална звезда Лула Ландри, която се е самоубила преди няколко месеца. Бристоу търси помощта на Страйк, защото не вярва на версията за самоубийство, не вярва, че сестра му е посегнала на живота си. Той е убеден, че става въпрос за убийство и детективът е човекът, който трябва да тръгне по всички възможни пътища, които водят към истината. Истината, която полицаите не са успели или не са пожелали да видят.
На помощ на Корморан се притичват многото му връзки, създадени в миналото, както и временно назначената му секретарка Робин, която винаги е мечтала за такава работа. Единствената връзка в живота му, която не сработва, е тази с бившата му годеница. Отношенията му с нея са се разпаднали и това съсипва живота му. Затова и Страйк се хваща за случая като удавник за сламка и се заравя в него толкова надълбоко, че достига до неочаквано фрапиращи подробности.
Галбрейт a.k.a. Роулинг създава изключително увлекателна история, така заплетена, а всъщност проста, че когато достигнете до развръзката, искрено ще се изненадате. Разказът води за носа по най-професионален начин. Така, че да не можете да оставите книгата, освен ако просто не заспите върху нея от изтощение. Персонажите вътре са най-обикновени човешки същества и поради същата причина са със сложни съдби и характери. Страйк трябва да мине през историите на всеки един от тях, да бръкне там, където най-много ги боли, да ги изкара от увереността им, за да изкопчи миниатюрните подробности. Онези малки парченца от пъзела, който на финала се сглобява с тътен, отекващ в главата на читателя.
Една от основните характеристики на криминалния роман е читателят да бъде подвеждан, да бъде залъгван и изпращан на "фалшиви сигнали", да бъде объркван и интелигентно манипулиран. Да мисли и да се чуди, да се мъчи сам да разгадае случая. Лошата кримка се издава сама много преди края. Тогава читателят, ако реши да продължи да я чете, го прави само за да се убеди, че наистина е решил загадката. Добрата кримка обаче, каквато несъмнено е "Зовът на кукувицата", до последно не дава ключа, което превръща прочитането ѝ в истинско лично изживяване.
