От Батките до Кифлите, през образователната реформа 0

Надяваме се да си спомняш пословичния разказ на Вазов "От оралото до урата". Дори да не си го спомняш, споко. Следващите редове ще ти разкажем за него и еквивалента му днес. Иска ни се да ти го разкажем смешно и забавно, в стила на лайфстайла, но ще ни простиш, че понякога ще напускаме границите. Като умен човек, знаеш, че обичаме да се забавляваме, но покрай циците, алкохола и rock аnd rolla (и това в най-добрия случай) има също и гражданско общество, образователна реформа и съвест.

Та в разказа, в общи линии (ако не си го чел – прочети!) става въпрос за едно селско момченце с известни амбиции. Отива в големия град, хлъзва се по лоши пътеки и, как да го кажем, пропада. Не сме учителката ти по литература и няма да ти изясняваме какво иска да каже авторът. Ще намерим обаче еквивалента днес.

Сега майтапа на страна.

Според последните проучвания на РИО (регионален инспекторат по образованието) учениците в "средно елитна" гимназия в София (например) и учениците в училищата в североиточна България (например) се разминават след завършването на 12 клас с до 2-3 образователни години. Което ще рече... ами не могат да си напишат името, а имат отлични оценки.

Какво се случва: некомпетентни хора с липса на всякакъв вид култура, образование и до голяма степен възпитание, заемат местата в университетите. И понеже нашите университети са едни от най-престижните в Европа, от тях спокойно може да излезеш с диплома (с основните знания от 12 клас, ама това е, ако си ходил на училище, иначе ще ти е по–трудно). Както казваше Мамалев: "Аз като знам какъв съм инженер, еми мен ме е страх да отида на лекар."

Какво виждаме: Студентски град по презумпция би следвало да има статут на (и да бъде) студентски кампус. Какво става обаче. Не отричаме, че в последно време са позатегнали нещата, оставили са само (около) 5 дискотеки и доста кръчми, които доскоро бяха в помещенията, предназначени за библиотеки. Като казахме библиотеки, българите можем да се гордеем, в НАЦИОНАЛНАТА НИ БИБЛИОТЕКА "Св. Св. Кирил и Методий" се помещава бар (да ходим да пийнем една книга, а?).

И ако не ти стигат абсурдите, ще ти кажем, че образователната реформа, за която понякога чуваш по телевизията, е толкова сложна, че едва ли самите депутати разбират какво гласуват. Пример: Вместо да гласуват за политиките на професионалните гимназии, те обсъждат дали турският да бъде задължителен в основното.

Големият град е опасен. Ясно, че с централизиран бизнес и управление всичко ще бъде концентрирано в големите градове. Но идването в големия град не трябва да бъде самоцел.

Порблемът обаче не е само в "отличниците". В България университети може с лопата да ги ринеш. Реве се, че няма студенти, но никой не загрява, че няма толкова родени деца в набора, колкото места са отворили. Елементарното решение е в това висшите учебни заведения да работят с националния статистически институт, така ще има и хляб, и пасти за всички.

И като цяло нещата не са ОК.

Батките и кифлите са естествен феномен от нещата, които ти изброихме. Как така стана, че образованието струва шепа царвица за прасетата, а новият смарт "бла-бла" телефон - повече от месечна заплата. И как така се случи, че достойнствата на човека се определят от марките дрехи. Защо търсим все лесното, когато са ни учили, че за красивите и хубави неща трябва да се трудиш?!

Остани истински, ние вярваме в теб!