Новата мода - протестите 1

Наясно съм, че с мнението, което ще изложа по-долу, рискувам да предизвикам гнева на всички българи. Или поне на онези, които все са недоволни и причината никога не е у тях.

Както вече знаете, на 11 февруари ще се проведе протест срещу търговското споразумение ACTA, което постави повече въпроси, отколкото отговори за това какво точно ще прави и каква точно е целта му. Моята лична позиция, както и позицията на екипа на Div.bg е категорично против това споразумение и ЗА протестните действия, които предстоят.

Днес обаче получих покана за нов протест. Той бе гарниран с чудесен идеен "плакат" с умни слова, провокиращи всичко гневно в българския онлайн потребител и призоваващи за масово национално недоволство срещу "безобразията в България". Понеже никъде не се споменаваше нищо конкретно, реших поне да видя какво пишат хората в социалните мрежи по повод този протест, който е насрочен за месец март. Оказа се, че всеки отделен потребител определя като безобразие различни неща. Един не е доволен от заплатата си, друг се дразни на задръстванията, трети е изнервен, защото никой не му казва кой е спонсор на любимия му отбор, а четвърти е против снега, защото му затрупва колата. Оказа се, че този протест е просто заради самото протестиране, а не поради конкретна причина.

Уточнявам, че като цяло едно масово излизане на площада е чудесен начин да покажеш на управляващите, че не си доволен от нещо, което те правят. Неведнъж сме били пред Парламента и неведнъж сме се проваляли, защото всеки отива там по своя си причина. Напоследък обаче се наблюдава една тенденция, която е съвсем логична. Когато едно организирано протестно събитие е с конкретна причина и цел, то вероятността да бъде успешно и да бъде чуто е в пъти по-голяма. Пример? Събитията около закона за защита на животните, протестите против добива на шистов газ и, надявам се, събирането против ACTA. Все неща с ясна и конкретна цел.

Когато се организира протест, чиято цел е "да излезем на улицата и да покажем, че и ние можем като румънците и гърците", сигналите, които се дават, са повече от неясни. Не може да организираш протест три-четири месеца напред. Никой не знае какво ще се случи тогава, никой не знае какви ще бъдат обществените настроения и в крайна сметка дали изобщо някой ще отиде на този протест. Истинското, честното недоволство е спонтанно, емоционално и просто няма как да бъде в дългосрочен план. Нужен е катализатор, който да те задейства и това не може да бъде политическа сила или прогноза за времето. Или поне не бива да бъде така.

Протестирането започва да се превръща в мода. Усеща се едно пренасищане, което е в ущърб на онези събития, имащи цел, причина и ясна идея. Да излезеш на протест се оказва най-лесното. Не знаеш защо или кой те кара да го направиш, но ти си там, защото смяташ, че изразяваш гражданската си позиция. А не сте ли се замисляли, че гражданската позиция и нейното отстояване започва от това по какъв начин се държим в обществото и какви са действията ни. Ако имаме претенции към всичко, но самите ние не сме за особен пример, то може би трябва предварително да помислим. Защото е много лесно да се изправиш и да посочиш с пръст всеки друг, но не и себе си.

Ако и вие сте от хората, които се чудят как да не си платят данъците, как да не си продупчат билет в градския транспорт, как да не гласуват, да не си изчистят снега пред къщата и да минат метър навсякъде, където могат, то по-добре не излизайте на площада.