Най-добрите смешки от социалните мрежи до сряда! 0

Казвам се Живко, но вече ми викат Цуни Кака. Ударението на "у". Между петдесе и шейсе години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предимно с жени. Предимно със съседките ми. И оттам идват всичките ми проблеми. Сега ще ви обясня.

Минка, жената на Бойчо, миналия месец рано-рано сутрин, ме извика да закача клетката с папагала им на терасата. А той голям колкото кокошка. Топло било вече, а Бойчо от нощна смяна щял да закъснее чак до късния следобед. Не ѝ се чакало. Аз, разбира се, не можах да откажа. Както си бях по пижама, наметнах и халат, за да скрия сутрешната си ерекция (извинете ме ) , взех чук и пирони за всеки случай, може да имат, ама може и да нямат, и отивам. Качвам се на стол, вдигам клетката с пилето, понечвам да ковна и проклетото пиле ( нали не ме познава) се разпърпори, запищя, замята. Слънчоглед, люспи и куришки влязоха в носа ми, кихнах мощно и се олюлях. Тя да ме хване, протяга ръце нагоре към мен, че да не се изсуля от 6-ти етаж и забива нос , очи и уста в дюкяна ми, и преди да успея да и кажа да се дръпне и обърне, защото още съм надърв...така де..еректирал ( извинете ме), Бойчо решил да се прибере веднага след нощната си смяна, вижда ни, изревава като африкански глиган " тиии ли бееее мамицата тии, ти ли бее карфиол сплескааааан, свинььо витлеемскаа, мойта жина ше караш да ти духа", на мен ми стана черно пред очите, така ме оскуба. И оттам - мъгла. Припадам при най-малкия стрес. И друго не помня. Като се събудих бях с качен ляв крак на една поставка, целият в гипс, фрактура на ключицата и затворено дясно око. Питах лекарите дали съм падал от 6-ти етаж, те викат- не. Две седмици трябваше да слушам съседа по легло как повръща, докато се оправя. Изписаха ме. Като се прибирам, поглеждам към терасата на Бойчови- нема папагал, нема клетка. И по-добре.

Изхвърлих пироните и чука.Случката се разчу из кооперацията.

За двете седмици храната в хладилника ми се беше развалила. На икономичен режим ми е. Хладилникът. Още куцам. Подхващам патерицата и тръгвам към кварталните хранителни стоки. Обикалям из щандовете и си гледам списъка. Аз винаги по списък пазарувам. Пестелив съм. Подпрях подпиралката до щайгите с краставици и се наведох да си избера домати. Торбичката ми се скъса и всичките се разтичаха по пода. С периферията виждам, че някаква жена се втурва да ми помага в събирането. А! Марева от втори етаж. Викам ѝ, че и сам мога, но тя настоятелно заблъска зеленчуците в друга кесийка.. Тъй като не мога да сгъна крак, се преведох леко, уж да и помагам, но ми се зави свят, вестибуларът от дете не ми е наред. Олюлях се. Блещунки ми изкочиха пред очите. Марева да ме подпре, че да не се свлека, ме сграбчи и аз забих лице в разтворената и пазва . Всички от блока знаехме за големите цици на Марева. Последното, което чух беше:- "Тиии на мойта жена гърдите ли гледаааш беееее..?!?!" Заподозрях за части от секундата, че това е Марев, но шамарът му ме отвя и отново не помня нищо. Когато ме е цапардосал ми е избил и два зъба. Наложи се да слагам протеза. И без това повечето зъби отдавна паднаха... Спрях да ходя в този магазин. Намразих доматите.

Оня ден се връщам от работа. Купих си чехлички. Имам си по един чифт за всеки ден от седмицата. За неделята ми бяха станали вече стари, мръсни и цветчетата избледнели. Много им се радвах. Качвам се в асансьора и глас ми вика да задържа вратата. Срещу мен тича Калинка, тя е жената на домоуправителя. Симпатяга е Калинка. Пита ме къде съм бил. Казвам ѝ, че се връщам от работа и какви пантофки съм си взел. Тя вика веднага да и ги покажа, че имали нужда у тях от още няколко чифта. Мишо(домоуправителят и нейн мъж) много ги суркал по земята и се късали. Аз започвам да ровя в чантата ми. Удобна ми е за пазар. Калинчето се навежда да погледне и кичур от косата и се закача на ципа. Викам ѝ да стои мирно, ще я отплета. Привеждам се ниско и се опитвам да размърдам тъпия цип, тя изохква, защото явно я боли, аз клякам още повече. Асансьорът в същото време спира, аз загубвам равновесие и забивам нос в чатала ѝ. Много приятни къси панталонки има Калинка. С отвор.. Вратата се отваря. Последното, което чух са притеснените ѝ обяснения към някого, вероятно Мишо , за случката. Ритник ще да е било, но този път се опитах да се защитя, защото отдавна се отказах да обяснявам ситуациите. Губя време така. Пробвах да захапя идващия крак към лицето ми, но забравих, че съм с горна протеза. Събудих се отново в болница. В устата си имах тръбички и явно никакви зъби. Отиде ми пак цяла заплата. Питам, къде ми е протезата. Те викат, че за нищо не ставала, откачили я от крачола на рипсените джинси на мъжа, който ме ритнал. Какво съм си мислел и аз с това хапане- така ми викат. Не си спомням и как точно съм прискрипал пръстите си на дясната ръка. Сега и не мога да пиша. Диктувам на една много симпатична медицинска сестра. Съжали ме. Питах я дали е омъжена. Слава Богу не. Не че ще и предлагам, ама поне докато съм в болницата, ако ще става нещо, да става. Поглежда ме подозрително и си закопчава престилката до горе. И в болницата вече се е разчуло за случките, освен в квартала.

Мисля да сменя жилището. Радко, единственият ми приятел, каза, че видял надпис на вратата ми' "Скапан сексуален маниак. Разкарай се!!!!!”

Някой да знае подходящо жилище без съседки? ????"...

Разхождат се дядо и внук в мола, и внучето пита:

- Дядо, ти правил ли си "селфи"?

- С елфи не съм, синко, само с едно джудже и с оня вампир баба ти.

Стройна жена е тази, след която мъжете ходят под строй.

...разгънат, в колона по един, по двама...според ситуациятa...

- Тате, боли ме гърлото..

- Защо дъще?

- Мисля, че е от водката , която пих..

- Ти си пила..?!?

- Ми, да бяхме с гаджето ми..

- Имаш си гадже?!?

- Да.

- И как изглежда?

- Ами, металист.. Има 20 обеци на лицето..

- О..о..

- Да.. А пък и главата ме боли.. Мисля, че е от дискотеката..

- Ходила си на дискотека?!?

- Ами, да само там дават да се пуши..

- Ти пушиш?!?

- И мисля, че ударихме колата ти..

- Гаджето ти е карало колата ми?!?

- Неее.. аз карах..

Бащата се хванал за сърцето и момичето казало:

- Шегувам се бе тате, просто исках да ти покажа, че има много по-страшни неща от пет 2-ки по математика..

В кабинета на доктора влиза мъж.

- Съблечете се... и по бързо!

- Ама защо?

- Аз съм доктора и щом казвам действай!

Мъжът се съблича.

- Кажи сега, какво те безпокои?

- Докарах въглищата. Къде да ги разтоваря?

Бай Иван бил чистач в едно предприятие. Един ден, шефа извикал Бай Иван и му казал:

- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента. Искам всичко да е наред!

- Нямаш грижи, шефе, всичко ще е точно! - успокоил го Бай Иван. Така и станало. Дошъл президентът, съзрял Бай Иван сред тълпата посрещачи и се втурнал да го прегръща.

Минават няколко месеца, шефът пак вика Бай Иван:

- Много отговорна задача се задава! Сега Путин ще идва на посещение в България, в програмата му е включено и нашето предприятие. Стягай се отсега да се представим на ниво! - заръчал шефът.

- Ти само не се тревожи, шефе, обещавам, няма да се изложим! - рапортувал Бай Иван. И наистина, посрещането на Путин надминало и най-строгият дипломатически протокол. Но руският премиер много не му обърнал внимание, бил зает да се прегръща и да си хортува с Бай Иван.

Не минало много време, шефът се появил на крака при Бай Иван:

- Бай Иване, ти много допринесе за това предприятие, много помогна с приятелските си отношения с тези влиятелни хора. Като награда, искам да дойдеш с мен във Ватикана - за тържествената литургия на Папата.

- Ами, то, много работа имам, ама щом казваш...да дойда! - рекъл колебливо Бай Иван.

Настъпил моментът на тържественото събитие, Бай Иван и шефът му - насред тълпата. Папата излязъл на балкона, поогледал се и казал на микрофона:

- Бай Иване, ти тук ли си бил? Я, ела при мен горе!

Множеството почтително се разделило да направи път и Бай Иван скоро се озовал до Папата. Когато свършила литургията, се върнал да потърси шефа си и сварил как добри хора се опитват да го свестят с вода и шамари. Когато началникът дошъл на себе си, Бай Иван загрижено го попитал:

- Шефе, какво стана, защо припадна?

А началникът заговорил с изнемощял глас:

- Добре. Че си приятел с президента, го приех. Че сте близки с Путин, ми дойде в повече, но го преживях. Че Папата те познава - да речем, някакво чудо е. Но не издържах, когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:

- Абе, кой е оня там, горе, до Бай Иван?

8 декември в полунощ. Подпийнал студент се приближава към подпийнала самотна колежка в ъгъла на масата:

- Колежке, защо сте сама?

- Ами чакам подходящия мъж, който не се интересува от тялото ми, от парите или от връзките ми, а се интересува само от душата ми!

- Колежке, вие разбирате ли, че чакате Сатаната?

Някъде в Австралия подскача женско кенгуру. На всеки сто метра се спира, а от торбичката му се подава малък пингвин, който повръща като разпран.

В същото време някъде на Антарктика, в центъра на група пингвини седи малко кенгуру. То трепери, киха, кашля и нервно мърмори:

- Да се е*а у главата проста! Що ми трябваше да се записвам в скапаната програма за обмен на студенти.

Да ви са оплача, как ма ожени дядо!!!

Значи, я зор да са женя немàх, ма он даваше такъв зор, що сакаше да види праунуци... Мани че даваше зор, ми и мома ми беше избрал! Кака Рени на комшиите! Она беше народна мома... средно телосложенее около 120 кг! Не беше по мой вкус, ма я немàх избор, що они направо додоа да ма земат една вечер. Застанаа на външната вратница на кухнята и Рени вика: "Яла да та прегърна ,мъжо"... И я, у тоа момент са сетих, как лани Рени отвинти на дедо гумите на каруцата само с два пръста... как рони летото по два кочана кукуруз у една ръка... И как нокаутира на леля ми магарето с един удар! Обаче, точно у тоа момент, я разбрах че Рени прегърне ли ма, нема да има нужда от доктор за запека ми!!! Гледах само да излезна, ма она така беше завардила вратата, че комар не моеше да мине! Немах избор... Щем не щем.. шъ съ прегръщаме! Сграбчи ме онà, а я ми излезнаа очите кът на стар зил фаровете баце, и разбрах че нема мръданьеее! Викам: Ша а удуша, еб@л съм и мамата... Таман да а фана за гушата... и разбрах, че ръцете ми немоат да я обгърнат! Драпах баце, като мачка по стените, ма файда никаква! Рени обичаше и кекс да праиме (оф не знам от къде да почна)..... Пиеше три ракии, ставаше и ма изфръгаше, (буквално) на кревата и са почваше! Така са гнясаше, майкооо, че след акто (ако тва въобще е акт) я три часа са чудех таа сеги еб@ ли ма ... би ли ма ... не знам! Най ма бе страх, коги пие и тича да ма прегръща.. и са сещах ... Как коги одимé на рекътъ да переме килимете, оня големия, де бабичката го постилаше у спалната - персийския... го изтискваше на ръка... и почвах да ревà, ама ма беше страх да кажа,що она щеше па да ма прегръща да ма успокоява, мое да ма убий!!! Тежка сватба... Тежка съдбъ... Тежка женъ! А я... 78 кила с дрейте! И те така .. мъкааа.....

Арно мръдам още...

- Моше, изглеждаш ми разстроен?

- Как да не съм разстроен Давид, купих нови обувки на сина.

- Е това е хубаво.

- Да, разорително, но общо взето хубаво. Казах му като се качва по стълбите, да прескача през едно стъпало, да се износват по-малко подметки.

- И той послуша ли те?

- Нещо повече, малкият алчен евреин реши да прескача по две и си сцепи панталоните.

В чата:

- К'о стаa, брат?

- Сера...

- А иначе...?

- Иначе щях да се насера!

-Попитах личния си лекар за масаж по здравната каса.

-И к'во?

-Шляпна ме зад врата и ми каза:"Готов си, догодина пак " 

Един пустиняк допил последната рикия от шишето и тъкмо да го изхвърли и от него излязъл дух:

- На твоите услуги съм, господарю...

- Опаа... Ти що си?

- Джин...

- Тц. Маиняй са. Я таа вечер съм на рикия...