Тази седмица отново безделниците в интернет не свалиха нивото. Ето какво се случи в социалните мрежи до средата на седмицата. Интернет наистина е цинично място, традиционните цинизми ги изпускаме този път, че само хейтъри.
Много жега...
Робин Худ напуснал жена си, понеже и тя като него давала на бедните...
***
Иванчо се върнал от училище и заварил майка си и баща си да правят с*кс. Учуден, Иванчо ги попитал:
– Тате, тате, а вие с мама какво правите?
Баща му отговорил:
– Ами, аз вкарвам моята кола в гаража на майка ти.
Тогава Иванчо погледнал отдолу и казал:
– Абе, тате, я дай още малко газ, за да влязат и задните гуми…
***
Приятелката ми се учи да шофира...
Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не
припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши,
моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш
задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е
грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели
койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го
заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави
ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде
отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч
спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на
задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка
водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана,
знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам
на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при
пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На
сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са
инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат
залеж от свирепи клетви...
***
Вървят си двама габровци в чужд град и какво да видят, магазин за дрехи, но на витрината пише: Цял костюм – 10 лева, риза 2 лева, панталон 5 лева.
Спогледали се, единият казал:
– Давай да купуваме, знаеш ли колко пари ще направим, като се върнем в Габрово!
Влезнали и рекли:
– Дай ни 50 костюма от 10 лева, 100 панталона от 5 лева и 200 ризи от 2 лева!
Продавача ги погледнал, ухилил се и продумал:
– Пичове, вие да не сте от Габрово?
– Да, бе, защо?!
– Защото това е химическо чистене!
***
Какво е жена с пистолет?
– Гърмяща змия.
***
Решението на циганския въпрос:
Синът на богаташ си харесал циганка. Бащата хич не одобрил избора, но видял, че детето му страда и пратил сватове да я искат. Татко Манго, обаче, не я дава. Втори път пращат сватове с богати дарове, оня пак се запъва. Тогава една мутра предложила да реши проблема бързо, отива и спуква от бой мангала. Оня реве и се тръшка "давам я, бате, как да не я давам!". "Защо върна два пъти сватовниците тогава?", пита мутрата. "Не обясняват добре, бате! Ето, ти дойде, обясни ясно и аз – давам."
***
– Ленче, ще дойдеш ли у нас на кафе?
– Ти луд ли си , бе, в тая жега!? Имаш ли климатик?
– Не, но мога да те сваля в мазето, там е хладно...
***
Ако е вярно, че хапят само женските комари, снощи в спалнята ми имаше моминско парти...
***
Испания.Жега.Генко си поръчва само кока-кола.
Сервитьорката:
– Нормална или 0?
– Нормална.
– Студена или охладена?
– Студена.
– Кутийка или бутилка?
Тук вече Генко кипва и на чист български святка едно:
– Ооо, да те е*а...
При което момата му отговаря на чист български:
– Сега или после....
***
На хората, дето ми казват "да ти имам проблемите"... Ма, вземете ги, бе! Асортиментът периодично се актуализира.
***
С клаксона се предупреждава за евентуално нещастие... .....Неслучайно се използва и на сватби!
***
Тъщата:
– Ужас!!! 45 градуса на сянка!
Зетя:
– Че кой те кара да стоиш на сянка бе, мамо? Излез на слънце...
***
– Чакай бе, жена! Защо ми викаш алкохолик? Бирата от хмел ли се прави?
– Да.
– Ракията се прави от грозде, нали?
– Да.
– А уискито от царевица?
– Да.
– Водката се прави от ечемик, нали?
– Да.
– Текилата се прави от агаве?
– Да.
– Е, тогава? Значи аз съм веган, а не алкохолик...
***
Изневерявала си една женица на мъжа си и хоп той се връща в най-неправилния момент и тя какво да прави паникьосана, скрила любовника както му е реда – в гардероба, но без да иска като затваря вратичките и му защипала топките и останали само те навън.
Влиза мъжа и директно въпрос:
– Жена кой туй ма?!
– Ами мъжо сложих едни камбанки, така по-красиво…
Чукнал леко камбанките мъжа ама не звънят, пляснал ги по-силно и пак не звънят, и казал:
– Абе жена не бачкат нещо тез камбанки!
Шибнал последен турски шамар, а от гардероба:
– Дзън ве майка ти да е.а!
***
Жена се прибира от работа и открива в банята,че на огледалото е написано с червило: "Поздрави на жена ти от Кети".
– Пеше, коя е тази Кети, бе?
Пешо влиза в банята, гледа надписа:
– Кучка е тя, долна кучка...
***
На плажа Марчето с едни и същи думи вадеше мъжа си от бара и сина от водата:
– Излизай! Вече си посинял...
***
– Скъпи,искаш ли да се разходим по магазините??
– Не сега, много е горещо!
– А кога?
– Декември...
***
Продавам къща с изглед към бъдещето. Намира се точно срещу централни гробища.
***
От непрекъснато свързване на двата края българинът често дава на късо.
***
Лежи Генко и се пържи на плажа.Към 11 вече не издържа и се запътва уверено към бара.Млада и симпатична барманка го посреща:
– Какво да ви предложа?
– Ами,нещо леко и освежаващо!
– "Секс на плажа"?
– Ааа, не ! В тая жега по-добре само св*рка...
***
– Ауу, колко си напълняла...
– Простак! Така ли се говори на жена?!!
– Оооо, извинявай! Мислех, че на твоите години вече не ти пука...
***
Две блондинки си говорят:
– Муцка, вчера карах колата на сервиз и си мислех, че щото съм жена, ще се опитат да ме прецакат.
– И, как мина?
– А, добре, оказа се, че само ми е трябвала течност за мигачите...
***
Католик, протестант, мюсюлманин и евреин след обилен съвместен обяд започнали спор, кой е най-богат. Католикът:
– Имам толкова пари, че мога да купя "Сити банк". Протестантът:
– Толкова съм богат, че мога да купя "Дженерал мотърс". Мюсюлманинът:
– Смятам скоро да купя "Майкрософт". След това всички се обръщат към евреина. Той бавно разбърква кафето си, поставя лъжичката на масата, поглежда останалите и небрежно казва:
– Да, ама аз нищо не продавам...
***
Бившта партизанка Гинка беше уволнена от магазина за детски играчки, защото отказваше да казва на клиентите, къде са танковете.