Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
През 1986 г., след ядрената катастрофа, предизвикана от експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил, съветските и украинските власти решават да изолират периметър с радиус от 30 км около епицентъра на взрива. Всички села и градове, които тогава попадат в "Забранената зона", са евакуирани. В наши дни въпросният участък е спокоен шубрак - дом на вълци, диви свине, полски мишки и други животинки.
Точно по границата на въпросния шубрак обаче човешката цивилизация е намерила своето спасение или поне продължение. Евакуираните от "Забранената зона" хора и техните потомци днес населяват градчетата и селцата, които са разположени в непосредствена близост до зоната "Чернобил". Местните разпоредби и закони обаче пречат на икономическото развитие на тези поселища и те съществуват в едно окаяно и жалко състояние.
Фермите, които са изхранвали местното население по времето на Съветския съюз, вече не съществуват, а това допринася допълнително за унищожаването на стабилността в региона. Младите хора - родени и израснали около "Забранената зона", могат да работят единствено в атомната електроцентрала или в Киев, защото работа в родните им села и градове няма.
Всеки уикенд младежите от Иванков - главният град в третия замърсен участък, се събират в местната дискотека "Анталис", за да се забавляват. Някои от момичетата и момчетата там са само на гости за уикенда, други са студенти в Киев и са се върнали при родителите си, а трети просто търсят начин да се отърсят от черната реалност, в която трябва да живеят.
На ръба на Чернобил младите хора не могат да намерят работа и са потънали в отчаяние, причинено от липсата на каквито и да било надежди за бъдещето. Тази смесица от смачкани надежди, алкохол и насилие може да се окаже фатална.
Странно, дори плашещо е доколко тези кадри от едно забравено от бога и пренебрегнато от световните сили място ни напомнят за реалността тук в България. Доколко нашето собствено отчаяние, примесено с алкохол и насилие, е способно да превъдне родните градове, един по един, в руините около Чернобил и то без ядрена катастрофа? Доколко нашите млади виждат бъдеще в родината и доколко снимките, които е направил фотографът Гийом Хербо, приличат на десетки снимки, които българските фотографи направиха за последните две години? Накъде отиваме, може би?
Историята за дискотеката в Чернобил не е наша, а е разказана от сайта Flavorwire.com, но благодарение на този разказ и галерията от снимки ние се сетихме за една много по-близка до дома история - тази на българските младежи, които през последните няколко години се бият и убиват на всеки вход и изход на всяка дискотека не само в София, но и из цялата страна.
Стоян Балтов, Найден Вучков, Радостина Евтимова, Алберто Йорданов, Кирил Въжаров, Васил Александров, Кирил Христов - първите имена в един много дълъг и черен списък. Най-младият е на 15, най-възрастният на 24. Всичките здрави български младежи, чийто живот бе отнет благодарение на именно тази фатална смесица от алкохол, отчаяние и агресия.
Очевидно нашите младежи са потиснати от същия мрак, който е премрежил съзнанието на връстниците им от Чернобил. В такъв случай, не можем да не си зададем въпроса, коя ядрена електроцентрала избухна в България, за да доведе бъдещето на страната ни до ръба на безнадеждността, където го чака единствено закачулената дама с косата.
