На гости у Дявола – Абсент 0

Пием си, няма как. Алкохолните напитки ни изумяват с разнообразието си, но има едно много древно класическо питие - Абсентът. Всяко питие си има определена специфика, ето ви няколко тайни, от които не боли глава.

АБСЕНТ

"В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент." - Х. Смирненски

Може би сте чели стихотворението на Христо Смирненски "На гости у дявола", в което поетът разкрива питието на Сатаната - абсента. И до ден-днешен наричат зелената напитка питие на Дявола.

Важна съставка в напитката се явява веществото монотерпин, познато още като туйон. Това е нервно-паралитична отрова. Тя се съдържа в горчивия пелин, който пък е основният компонент на абсента. Точно пелинът дава името на дяволската напитка - на латински пелин е Artemisia absintum.

Получава се от цветовете и листата на медицинското растение Artemisia absinthium (пелин). Абсентът често се асоциира с френските артисти и писатели от края на XIX и началото на XX век, като тогава най-известната марка е била Pernod Fils. Освен пелин, абсентът съдържа и анасон, копър, исоп, както и друго растение от същия род - Arthemisia pontica. Може да включва и корени от ангелика, листа от росен, кориандър, вероника, хвойна, индийско орехче и различни планински билки.

Една от най силните напитки в света (повече от 70%) се сипва в чаша, върху която се поставя специална решетъчна лъжичка. В нея се слага кубче захар, което се залива с тънка струя леденостудена вода. Така неразтворимите във вода съставки се утаяват, което води до помътняване на питието - louche ефект. 

                                                                                                    Лъжички за абсент 

Както много алкохолни напитки, абсентът започва своята история като лекарство. Още древните египтяни са знаели лечебните свойства на пелина. Хипократ е препоръчвал абсент за жълтеница, анемия и ревматизъм. Най-вероятно думата абсент произхожда от гръцката (apsinthion), което означава "не е за пиене" навярно заради горчивия му вкус.

По време на Наполеон III абсентът се превръща в питието на френската буржоазия. И се приготвя по следната рецепта: сушен пелин, анасон и още няколко билки се смесват и се оставят да киснат в силен спирт. Добавят се ароматни треви и лимонова киселина.

Напитката обаче се оказва не съвсем безвреден. В началото на ХХ век европейците стават толкова зависими и пристрастени към абсента, че се появява нова болест - абсентизъм.

През август 1905 година швейцарският фермер Джин Ландфрей застрелва цялото си семейство след напиване с абсент. След което повечето европейски страни поставят официално забрана за продажбата на зелената напитка.

Туйонът е алкалоид с психотропно действие. Смята се, че постоянната му консумация и то в не особено малки количества довежда до постепенно пристрастяване, съпроводено с нарушения във функцията на бъбреците, лошо храносмилане, пристъпи на лудост.

Най-известният почитател на абсента е Винсент ван Гог. Холандският гений е пил действително абсент без мярка, но той е бил душевно болен, страдал е от хронична депресия и епилепсия. Често е поглъщал не само абсент, но и терпентин (а туйонът, основната психоактивна съставка на пелиновия екстракт, е от семейството на терпентина). Когато се самоубива през 1890 г., ван Гог е бил със съвсем разстроена психика, в състояние далеч надхвърлящо последиците от алкохолизма. Абсентът като цяло е любима напитка на много творци. Пикасо, Едгар Алан По и Хемингуей са обичали да пият абсент.

Днес абсентът отново завладява Европа. Видът му вече е доста различен и до голяма степен е безвреден. Въпреки това, британският парламент се закани отново да го забрани.

На Балканите чувстваме близък абсента, защото ни напомня за любимата мастика. В България най–масовата употреба на абсент е на шотове или в коктейли.

Наздраве!