Музикалната цензура в Китай 0

Братята китайци никога не са имали славата на свободомислеща държава с либерални принципи на управление. Понякога мерките им да запазят своя подреден и послушен строй обаче ни се струват малко крайни, както е и в случая с последния списък от 100 песни, които са забранени за излъчване, публикуване и слушане.

Идеята на тази мярка е да се въведе ред в Интернет пазара на музика в страната. Според така нареченото Китайско министерство на културата песните в списъка представляват "заплаха за стабилността на китайската култура" и "трябва да бъдат изличени и регулирани чрез закон".

Както при други подобни забрани наложени в Китай и тази е направена възоснова на предълъг списък с оплаквания, забележки и обвинения към авторите и изпълнителите, сред които и любимото ни: "липса на вкус и вулгарно съдържание".

Пълният списък с песни е на китайски, но колегите от ReadWriteWeb са си направили труда да го пуснат през GoogleTranslate и да ни предоставят преведена на английски версия.

Сред заплахите на "китайската култура" фигурират и две песни на импереалистката пропагандистка Кати Пери - "E.T.", която мацката от Калифорния изпълнява заедно с рапъра Кание Уест, и "Last Friday Night (T.G.I.F)". В списъка фигурират кавърът на "Burnong Up" на Мадона направен от Бритни Спиърс и шест песни на скандалната Лейди Гага. Лично ние бяхме силно впечатлени, че сред "чумите на капитализма" фигурира и "I Want It That Way" на нашите "любимци" Backstreeet Boys, но тях явно и в Китай не ги харесват.

Освен вече изброените "лакеи на колониалния и индустриален капитализъм" забранени в Китай са още Бийонсе, Simple Plan и Owl City.

Вероятно сред забранените местни изпълнители наистина се намират такива, които пропагандират политчески идеи и пеят или свирят против местния режим, но нашите познания за китайската поп-култура са силно оскъдни и няма как да знаем дали Йога Лин, Мей, Хсиао и Джуе Ян, наистина са "врагове на комунистическия строй".

В крайна сметка китайското правителство има последната дума и, за разлика от българското, смята всички песни за къси поли, лъскави коли и леки жени представляват смъртна заплаха за културните устои на обикновения китайски народ, по-голяма от всякакъв тип издигане на лозунги и т.н.