По принцип се счита, че човек използва около 10% от мозъка си, но това не е съвсем вярно. Има случаи, в които човек изобщо не използва мозъка си, защото той не го слуша и напълно изключва. Вижте историите на хора, които разказват за подобни моменти.
Тъпият ми задник почти се затри днес. Подхлъзнах се под душа и тръгнах да се хващам за течащата вода.
Веднъж казах на едно момиче, че я обичам, докато се чудех как да ѝ съобщя, че повече не искам да се срещам с нея.
Намерих ключа за колата си в джоба на дъждобрана. Можех да си спестя едни 500 долара.
Веднъж един мъж ми поиска телефонния номер, а аз му дадох грешен, защото не можах да си спомня моя.
Години наред си мислех, че Хаваи е до Флорида. Географията не е силната ми страна.
Цял един ден не можах да си спомня как се пише "необходимо".
Потърквах си подмишницата, когато усетих някакво образувание и си помислих, че е рак. А то било само обърнат косъм.
Понякога имам моменти, в които изобщо не мисля. Днес например обикалях кухнята 10 минути, търсейки леглото си.
Някога вярвах, че Спайдърмен ще ме спаси, защото името ми е Гуен.
Преди си мислех, че белегът ми по рождение е просто петно от шоколад, което не иска да се измие.
Току-що установих, че в джинджифиловите сладки има джинджифил. Наистина съм идиот.
Като дете вярвах, че някой ден, след като умра, ще се стана акула. И днес го вярвам.
Веднъж забравих думата за 12 и го нарекох едно-до-две.