
Той е роден беден, умря богат и никога никого не нарани по пътя си.
Дюк Елингтън
Утре се навършват 110 години от раждането на великия Луис Армстронг. И въпреки че физически неговият жизнен път свършва на 6 юли 1971 г., музиката, която е смисъл на живота му, никога не умира. Луис Армстронг е фигура в световната музика, пред която времето и забравата са безсилни. Същевременно неговият живот е доказателство, че не всички велики и известни хора за богопомазани и живеят като крале. Точно обратното.
Трудното детство
Луис Даниъл Армстронг се ражда на 4 август 1901 г., въпреки че самият той цял живот счита, че е роден на 4 юли 1900 г. Истинската му рождена дата е открита в средата на 80-те години на миналия век, след разследване на кръщелните записи. Армстронг се ражда в Ню Орлианс в изключително бедно семейство. Баба му и дядо му са били роби. Баща му Уилям напуска майка му заради друга жена. Тогава майка му Мери изоставя него и сестра му Беатрис на грижите на баба им Жозефин. Когато е на 5 години Луис се връща да живее при майка си и нейните роднини. Майка му става проститутка, а той се опитва да печели пари с различни дейности – работи като вестникар, намира изостанала храна и я продава на ресторанти. Работи и като преносвач на въглища. Прекарва голяма част от времето си в бардаците близо до дома му, където от дете става свидетел на разпуснати танци и игри на карти. Но там също така слуша музиката на Джо Кинг Оливър и други известни музиканти, които посещават баровете там. Напуска училище на 11 години и заедно с други момчета започват да пеят и танцуват на улицата за пари, но се забърква в неприятности. Вероятно единственият му късмет по време на детството на Луис е, че еврейското семейство Карнофски го наемат на работа и впоследствие започват да го третират почти като член на тяхната фамилия, защото знаят, че на практика няма кой да се грижи за него.
Началото на музикалната му кариера
Започва да свири на тромпет в бандата на "The New Orleans Home for Colored Waifs" - дом за чернокожи бездомници, в който той е бил изпращан многократно, първия път за стрелба с пистолета на втория си баща. В дома се среща с Питър Дейвис, който го учи да свири на тромпет и кларинет. С бандата свирят на обществени събирания, пикници и погребения за малко пари. Оттам започва пътят му на музикант, който по-късно се превръща в легенда.
Славата
На 18 години Луис получава работа в групата "Kid Ory Band" в Ню Орлианс. През 1922 г. отива в Чикаго, където свири в "Creole Jazz Band". Прави първите си записи с групата през 1923 г. през 1929 г. се появява в "Hot Chocolates" на Бродуей, където представя песента "Ain't Misbehavin". Тя се превръща и в първия му голям хит. През 1932 г. прави турне в Европа. Кръстосва САЩ няколко пъти, след което свири отново в Европа – Швейцария, Англия, Норвегия и Холандия. При завръщането си в Америка наема Джо Глейзър за свой мениджър, който наема оркестъра "Luis Russell Orchestra" за изявите на Лиус. Така сформираната група започва да се нарича "Louis Armstrong and his Orchestra" - една от най-известните от Суинг ерата. По-късно мениджърът на Луис наема друг оркестър, който преминава през много промени.
През 1963 г. Армстронг става международен хит с интерпретацията на песента "Hello Dolly". През 1968 г. се появява друг истински хит - "What A Wonderful World". Скоро след това здравето му се влошава и той е приет в болница. През следващите три години няколко пъти е подложен на лечение в болница, но въпреки лошото си здравословно състояние, продължава да свири и да прави записи.
Връзките с мафията
"Обществена тайна" е, че Луис Армстронг е бил свързван с мафията. Въпреки че никъде не са посочени конкретни доказателства за подобни отношения. Всъщност основната причина за тези твърдения е познанството и общата работа на Армстронг с Джо Глейзър, за който съществуват сведения, че е човек на мафията. Дори след като забогатява Армстронг харчи твърде много и натрупва дългове. След като Глейзър започва да работи за музиканта, той се опитва да оправи бъркотията, в която Армстронг е изпаднал.
Начинът му на свирене
Луис Армстронг е истински виртуоз на тромпета, той изважда от него уникално звучене с неповторимия си талант и способност да импровизира. Благодарение на неговите изпълнения тромпетът се появява като солов инструмент в джаза.
Начинът му на свирене обаче е технически неправилен и заради него Армстронг започва да има проблеми с пръстите и устните си. Чак след това той започва да развива и моделира гласа си, който е силен и дрезгав.
Първият афро-американец радио водещ
През 1937 г. Армстронг заменя Руди Вали в радио мрежата на СиБиЕс и става първият афро-американец водещ на спонсорирано национално предаване.
Луис Армстронг е и първият джаз музикант, който се появява на корицата на списание Time на 21 февруари 1949 г.
Прякорът
Наричат го Сачмо или Попс.
Съществуват много истории, може би истински, може би измислени, за прякора Сачмо. Със сигурност се знае, че той е умалително от "Satchel Mouth” (satchel – чанта; mouth – уста), но версиите за причината да започнат да го наричат така са различни. Една от най-интересните истории е, че още когато пее и танцува по улиците на Ню Орлианс, Луис събирал монетите, които минувачите му пускали и ги натъпквал в устата си, за да не му бъдат откраднати от по-големите момчета. Тогава някои започнали да му се подиграват и да го наричат Satchel Mouth, тъй като използвал устата си като чанта за пари.
Има и друг прякор – Попс. Така самият Армстронг се обръщал към всичките си познати.
Жените на Армстронг
Луис Армстронг има четири брака. За първи път се жени, когато е на 16 години за Дейзи Паркър. С нея осиновяват племенника на Луис – Кларънс, след като майка му (братовчедка на Луис Армстронг умира). Детето е умствено изостанало. Луис се грижи за него през целия си живот. През 1923 г. се развежда с Дейзи. Скоро след развода тя умира. Има още три брака – с Лил, Алфа Смит и Лусил Уилсън. С Лусил остава до смъртта си през 1971 г.
Смърттa
Луис Армстронг умира от инфаркт на 6 юли 1971 г., месец преди 70-та си годишнина.
Още преди смъртта си той пожелал да бъде погребан е в Куинс, Ню Йорк, където живее през последните години от живота си. Армстронг е бил огорчен от отношението към чернокожите в родния му Ню Орлианс и затова не е искал да бъде погребан там.
На 6 юли тази година се навършиха и 40 години от смъртта на Луис Армстронг. Неговата роля в света на музиката обаче не зависи от никакви чествания и възпоменания. Тя не може да бъде забравена или омаловажена. Не само, че песните и изпълненията му са вечни, но начинът, по който е живял, е истински пример за живота на един бохем. Толкова много хора претендират и се крият зад това определение, но малко то тях го разбират и олицетворяват. Армстронг обаче е истинско олицетворение на бохемството. И е живял така, както е вярвал, че трябва, така като той е разбирал живота.
Животът е като тромпета в джазовия оркестър - ако не го надуваш, нищо няма да излезе.
Луис Армстронг