Кратка история на барбекюто 0

Води се, че е пролет, но още не смеем да приберем зимните дрехи. Въпреки това не спираме да си представяме как сме в нечий заден двор (простаци!) и как полагаме нежни ребърца и кебапчета на идеално загрято барбекю. После следва любимият цвърчащ звук, мил аромат достига носните ни кухини, а стомахът пее приспивна песен.

Нека сме честни обаче: Ние не знаем историята на барбекюто. Предполагаме, че и вие сте като нас. Затова решихме, че е редно да се образоваме. Така и така изпитваме истинска любов към това чудо със скара, нека го опознаем.

Първите рисунки на барбекю са дело на испанците, които пристигат на Карибските острови. Там те виждат местните да пекат меса на огън, поставени върху дървени панели. Кръщават този метод за готвене "barbacoa".

Причината местните да приготвят месото по този начин е, че животните, които улавят, са диви и следователно месото им е по-жилаво, затова има нужда от по-дълга термична обработка.

След откритията на Колумб, испанските изследователи тръгват по света и разнасят знанията и уменията си за "barbacoa". През 1540 г. на територията на днешно Мисисипи, едно индианско племе изпича много свинско месо на барбекю за Ернандо де Сото.

Така или иначе, барбекюто, което познаваме в съвременния му вид, идва от африканските роби в САЩ. Обикновено на тях дават най-лошата част от месото и те нямат избор, освен да го сготвят така, че да омекне и да стане максимално сочно.

Изпичането на барбекю се оказва най-удачният избор, а и така може да се приготвя голямо количество храна с минимални усилия. По това време свинското месо е най-евтино и основно се пече именно такова. Затова и традиционалистите твърдят, че на барбекю се пече само свинско.

Твърди се, че в началото на 19 в. в Южните щати на 5 паунда свинско се изяжда 1 паунд говеждо. Скоро обаче собствениците на плантации осъзнават, че храната, която робите им ядат, не просто е вкусна, но и страшно подходяща за поднасяне на гости и църковни събирания. За гарнитура идеално вървят местни зеленчуци.

Започват да се организират барбекю партита, в които се включват не само робите, но и техните собственици. Ето какво пише журналистът Джонатан Даниелс в средата на 19 в. "Барбекюто е ястие, което събира вкусовете и на хората от големите къщи, и на най-бедните обитатели на счупените хамбари."

Барбекюто, разбира се, се променя. След отмяната на робството, афро-американците започват да мигрират. Тогава и практиката да се прави барбекю започва да се променя.

Смята се, че една от първите рецепти за барбекю включва оцет, който се слага върху свинското, още докато се пече. Когато в САЩ емигриграт много германци и французи, постепенно горчицата започва да се налага като сос към месото, изпечено на барбекю.

Заражда се и практиката ребрата да се отделят от другото месо и да се пекат индивидуално. В Мемфис започват да гарнират с по-сладки сосове, а по-късно се сещат, че могат да използват и сухи подправки.

За финал ще кажем, че независимо дали харесвате американците или не, трябва да признаете, че барбекюто е велико нещо. Спираме да пишем, защото започнахме да преглъщаме твърде често. Отиваме за въглища!