Обичаме българския език, все пак си изкарваме хляба с него. Ама има думички, които ужасно много ни липсват – уви, трябва да използваме чужди. Ето кои са те:
Кумершпек (немски) – да качиш килограми в резултат от преяждане на нервна почва.
Шемомиджамо (грузински) – Толкова е вкусно, че не можеш да спреш преди да изядеш всичко.
Търтл (шотландски диалект) – Неудобната ситуация, когато трябва да запознаеш двама човека, но не си спомняш името на един от тях.
Мамихлапинатапаи (език на племето Она, живяло в Огнената земя) – Погледът, който двама души се разменят, преди да започнат работа – всеки очаква другия да започне пръв
Бекпфайфенгезихт (немски) – Лице, което си проси да го удариш.
Иктсуарпок (език на инуитите, група ескимоски народи населяващи Канада) – Чувството, когато обичаш някого много силно и постоянно се оглеждаш дали няма да го видиш някъде.
Гренг-джай (тайски) – когато не искаш някой да прави нещо за теб, защото това ще му причини болка.
Гигил (филипински) – когато някой е толкова сладък и мил, че искаш да го ощипеш.
Юпутка (не се смей! Език на племето Улуа) – чувството, когато вървиш през джунглата и имаш чувството, че нещо те докосва.
Пелег (норвежки) – сандвич от каквото имаш в хладилника.
Йа`арбурни (арабски) – чувството, че не можеш да живееш без любимия човек.
Слампадато (италиански) – човек, който злоупотребява със солариума.
Кафуне (бразилски) – бавно да прекарваш пръсти през косата на любимия човек.
Каволи рискалдати (италиански) – да поддържаш безперспективна връзка