Диамантите на смъртта 0

Не казваме, че тези диаманти са прокълнати или омагьосани, просто обстоятелствата около техния житейски път са силно озадачаващи. Знаете, че човешката алчност не познава граници, но дали тук става въпрос само за алчност? Отсяваме митовете от истината и пак всичко изглежда доста странно. Запознайте се с диамантите на смъртта.

1. Диамантът "Шах"

Необработеният диамант "Шах" е с формата на саркофаг и тежи 88,7 карата (почти 18 грама). Той е жълт на цвят, изключително прозрачен, дълъг 3 см.

Открит е в Централна Индия, вероятно през 1450 година. Елмазът бил сред ценностите на шахския двор, чиято столица бил град Ахмаднагар. През 1591 година шах Низам заповядал да гравират на стена на елмаза надпис на езика фарси: "Бурхам Низам шах Втори. 1000 година".

През същата година владетелят на Северна Индия, великият Акбар, превзел град Ахмаднагар. Така елмазът станал негова собственост. Внукът на Акбар - шах Джехан, заповядал да се гравира надпис на друга стена на елмаза: "Син на шах Джехангир - шах Джехан".  До 1738 година този скъпоценен камък се е съхранявал в Делхи.

През 1738 година Индия е нападната от шах Надир, който пленява елмаза, украсявал трона на Великите моголи, и го отнася в Персия. През 1824 година на нова стена на елмаза се появява пореден надпис: "Владетел Каджар-Фатх Али-шах султан. 1242 година".

Откакто диамантът е намерен, той носи само смърт и войни на притежателите си, които са се осмелили да го гравират. По-интересното се случило на 30 януари 1829 година, когато в столицата на Персия - Техеран била изпратена руска дипломатическа мисия.

Разгневена тълпа разкъсва на части всичките 38 души от дипломатическата мисия, включително дипломата и писател Александър Грибоедов.

Руското правителство иска война. Уплахата в двора на шаха довежда до изпращането лично на неговия син Хосрев Мирза, за да поднесе дар на императора в Русия - елмазът "Шах". Щедрият подарък спасява от кръвопролитна война Русия и Персия, а елмазът се съхранява и днес в Кремъл.

2. Диамантът "Орлов" (истинско име: "Дерианур")

Съществуват много легенди, но най-ясните факти са, че този елмаз е принадлежал последно на кралица Елизабет II. Как тя се е добрала до него също е спорно. Факт е само, че и този диамант се намира в Кремъл. А ето и историята.

Диамантът "Орлов" е зеленикаво-синкав на цвят, тежи в обработен вид 194,8 карата (или почти 40 грама) и украсява Имперския скиптър на Русия.

Легендата разказва, че трима братя царе тръгнали да обиколят своите владения. В една пещера видели огромен елмаз, проблясващ с мека светлина. И тъй като не могли да решат на кого да бъде красивият камък, бог Шива стоварил върху елмаза мълния, която го разделила на три части. Братята нарекли своите части "Дерианур" (Море от светлина), "Кохинор" (Планина от светлина) и "Хиндинур" (Светлината на Индия)

Когато в страната настъпили гладни години, най-възрастният брат продал "Хиндинур" на персийския шах и построил с получените пари храм с огромна статуя на Шива. Бедствията обаче продължавали и тогава другите двама братя поставили елмазите "Кохинор" и "Дерианур" като очи в статуята на Шива, за да види той колко страда народът му. Богът съзрял нещастията и ги прекратил.

По-късно тези два камъка попаднали в двора на персийския шах Надир като военни трофеи. През 1747 година Надир бил убит, започнала гражданска война и скъпоценните камъни изчезнали, за да се появят по-късно в Англия — Кохинор, а в Русия — Дерианур.

Смята се, че в Русия е пренесен от придворния ювелир Лазарев, като една от теориите е, че той е платил на някакъв кавказец да го забие в крака си и така да премине през Индия, планината Кавказ и да стигне до Санкт Петербург. През 1773 година елмазът е купен от граф Григорий Орлов и е поднесен като подарък за имения ден на императрица Екатерина II, чийто фаворит е бил благородникът.

Виждайки елмаза, придворна дама възкликва: "Не, господа, Орлов е великолепен!" и така елмазът получил второто си име – "Орлов". Според друга версия граф Орлов е купил елмаза "Дерианур" в Амстердам, като платил за него 400 хиляди рубли, които Екатерина II му дала.

Някои руски историци твърдят, че Наполеон нахлува в Русия, като една от целите му била да вземе диаманта.

Диамантът "Кохинор"

Вече знаете за какво говорим, това именно е един от трите диаманта, които индийските владетели намерили. В многовековната му история се преплитат човешки съдби, войни, приятелство и любов. В древността индийците смятали, че срещу Кохинор може да се купи толкова ориз, че да се нахрани до насита цялото човечество за ден и половина.

През 1304 година султан Аладин Хили отнема диаманта от цар Малви и го занася в Делхи. През 1526 година кабулският цар Бабур нахлува в Индия. Синът му Хумаюз подарява диаманта на персийския шах и така скъпоценният камък сменя родината си и се озовава в Персия.

По-късно обаче диамантът е върнат като подарък в Индия, но отново се озовава в Персия. През лятото на 1738 година персийският шах Надир напада Индия и разбива войските на Великия могол Мохамед шах, а диамантът става негов трофей. През 1747 година шах Надир е убит от собствената си стража. Генерал Абдали, получавайки скъпоценния камък, го отнася със себе си при бягството си в Афганистан.

През 1813 година лахорският цар Ранжит Сингх връща диаманта обратно в Индия с кръвопролитни битки. По негова заповед "Кохинор" е поставен в гривна, която царят носи на всички приеми. Когато през 1848 година избухва Въстанието на синкхите, всички скъпоценности в двора на индийския цар са обявени за военни трофеи и отнесени в Англия.

Кралица Виктория била силно впечатлена от необработения диамант във формата на яйце и решила да украси короната си с него. През 1911 година бил поставен в короната и вече повече от 100 години краси британския символ на властта.