Вълшебството на многоликия Дяволски мост 0

Източните Родопи - древна планина, изпълнила релефа си със следи от човешката история. Тук, помирени от дистанцията на годините, съжителстват останките на мистериозни тракийски светилища, каменните стени на средновековни византийски крепости, забравени църкви и неопознати джамии, останали встрани от туристическите маршрути.

Величествени борове и омагьосващи с белотата си брези се редуват с огрявани от слънцето поляни и усойни планински поточета, а пътеки, идващи от дълбините на времето, се вият покрай тях... Една от тези пътеки, някога свързвала Беломорието с Тракия през прохода "Маказа", отвеждала до древния римски път "Виа Егнация". За да изпълни предназначението си обаче, трябвало да прекоси река Арда, близо до мястото, където днес се намира малкото родопско градче Ардино. Арките на първия мост между двата бряга надвиснали над буйните речни води...

Много вода изтекла, Римската империя изчезнала, а заедно с нея рухнал и древният римски мост. През 16 век нуждата от поддържане на търговски връзки между Тракия и Беломорието накарала султан Селим I да издаде нареждане за възстановяването на архитектурното съоръжение. Със задачата се заел майстор Уста Димитър от близкото село Неделино. Така бил създаден Дяволският мост, който до ден днешен устоява на времето и природните стихии...

Произходът на името е обвит в мистерия, а образът на Дявола често присъства в легендите за моста. Според една от версиите, той спасил българска девойка от смърт, явявайки се на турската потеря. Според друга, прошепнал на майстора тайната на устойчивото строителство, но в замяна той трябвало да вгради образа на Рогатия в строежа... Съществува и една друга, неизвестна версия - моята лична...

Първата ми среща с моста се състоя през 90-те, когато бях едва 5-6-годишно дете. Запозна ни баща ми. Тогава мостът все още не беше туристическа атракция и пътеката към него често се губеше сред завладялата я растителност. Празните, все още неизкорубени къщи на изоставеното село Дядовци и жужащата тишина, която може да се усети само там, където човешки крак стъпва изключително рядко, придаваха на цялата местност тайнствени очертания, а споменът за това посещение се запази до ден днешен.

Оттогава десетки пъти съм посещавал това място - през различните сезони и различните части от денонощието. И макар с годините и туристите част от тази тайнственост да се бе изгубила, дяволският магнетизъм на моста ме кара отново и отново да се връщам там и всеки път изживяването е различно... Виждах как свежата пролетна зеленина плахо се подава между камъните, как летните слънчеви лъчи се процеждат през арките. Виждах как с есенния хлад местността притихваше, как зимните снегове сковаваха моста, яркият дневен облик на каменния исполин и едва доловимите му очертания, осветявани от луната нощем...

И без значение какъв е истинският произход на името, за мен мостът се нарича Дяволски, защото многото му лица го правят дяволски красив...