С дъх на есенни листа... 0

Октомври. От небето капят и дъждовни капки, и отломили се от клоните пожълтели листа. Поклащат се като лодки във въздуха и меко лягат на земята, където топлите им цветове се смесват с тези на все още зелените треви. Есента умело покрива върхове и гори с багрите на своята палитра. Тишина.

И някъде там сред есенната идилия, сгушено между величествените гънки на планината, почива малкото родопско градче Ардино. По улиците спокойно се движат хора - всеки към своите задачи, учениците с глъч се прибират от училище, а в далечината от някоя крайградска нива измучава крава. На пръв поглед нищо необичайно не се случва тук, само дето слънцето свети някак по-особено. Цветовете са по-ярки, небето - по-синьо... Вечер прозрачният въздух заедно с шепота на боровите гори донася и хлад. И един по един, с тънък пушек, комините известяват за настъпилата смяна на сезоните. Градът потъва в прегръдките на есента...

Прането съхне на простора под шарената сянка на вековния чинар.

Есенни тополи лениво поклащат клоните си над съхнещите на слънцето купи сено

Октомврийското слънце все още напича, но първите нотки на застудяването се усещат под сенките на дърветата.

Звън на чамове. Стадо крави се радва на последните топли дни на есента.

Тревата е все така крехка, но межу стръковете ѝ вече са нападали листа.

Зеленината още не мисли да отстъпва, но жълтите тонове все по-често се прокрадват сред дърветата.

В гората покрито с мъх старо дърво очаква да изтече още една година.

Бялата кора на брезите е като платно, върху което есента нанася цветовете от своята палитра.

Ярките цветове на есента се смесват със сладкия вкус на октомврийските къпини.

Аромат на сухи листа се носи из прозрачното синьо небе...

Слънчевите лъчи се гонят със сенките по стените на стара хижа в туристическия комплекс "Бели брези".

Сухите листа преобразяват всичко, до което се докоснат. И сградите...

...и стълбите...

...и горските пътеки...

Есенното вълшебство е навсякъде...

Даладжата. Спрян мотор очаква собственика си край разклона за село Гърбище.

Все още е следобед, но слънцето вече бърза на запад...

Последните лъчи на залязващото светило си проправят път между дърветата край туристическата пътека.

Цветовете на нощта пълзят по небосклона и  земната шир.

Две купи сено очакват вечерния хлад, сгушени между дърветата.

 Орловите скали. Древното светилище на траките потъва в мрака на нощта...