Бележките са класика 1

Комуникация – това е ключът към дългата и хармонична връзка, не само брачна или романтична, но и семейна. Така твърдят разни спецове, придавайки на говоренето много голямо значение. Разбира се, знам, че под комуникация сигурно имат предвид не само неспирното говорене за всичко, за което можеш да се сетиш. Обаче идва един момент, в който говоренето те изтощава, споделянето – още повече. Не искаш да говориш, не искаш да те питат, не искаш да повтаряш неща, които си казвал милиони пъти и затова просто решаваш малко да си помълчите на една и после на друга тема. Искам да ви кажа, че НЕговоренето изобщо не е признак, че връзката ви се разпада, че няма вече какво да си кажете с човека до вас, че всичко между вас е свършило. Всички само това повтарят: "Като не можем да си кажем две думи, за какво да сме заедно?" Може просто пък да си помълчим - на различни теми. Понякога това дори е много здравословно за връзката.

Всъщност не е задължително да сте се уморили от говорене, за да решите да си помълчите заедно. И не е задължително да сте скарани. За тези моменти са създадени бележките.

Когато бях луда тийнейджърка имаше периоди, в които с майка почти не се виждахме вкъщи. Между училището, работата, извънредната работа и тогава обяснимата ми нужда да се вихря из дискотеките, просто не оставаше време. Нямаше мобилни телефони, но винаги сме имали листи и химикалки и си водехме една добра епистоларна комуникация:

Купи хляб.

Обичам те.

Мама

Купих хляб, оставям рестото. На театър съм.

Обичам те.

Ваня

Това е само частен случай, в интерес на истината сме си писали и доста по-дълги и обяснителни бележки, в които обаче никога не сме пропускали да си напомним, че дори и да не се виждаме, се обичаме и значим много една за друга. Точно по този начин може да се запази една, за някои хора излишна, за други доста остаряла, но според мен много ценна комуникация – чрез писането на бележки.

Съществуват много ситуации, в които на човек му се иска или има нужда да напише нещо и да го лепне на хладилника. Благодарим на когото трябва за изобретяването на лепящите листчета.

Някои от най-често срещаните случаи, в които прибягваме до този вид общуване, са:

Не се засичаме с близките си вкъщи

Да, знам, че имаме мобилни телефони, интернет и десетки други начини за комуникация, но има и дни, в които нямаш време да пишеш съобщение по време на работа, не можеш да се свържеш с човека по телефона. Тогава какво по-хубаво от това да му залепиш една бележка на хладилника, на таблата на леглото или някъде, където сме сигурни, че ще я види. Текстът винаги е много информативен: "Довечера ще ходя на тренировка, не ме търси преди 21 ч." или "Млякото свърши. Напазарувай, нямам време". Е, няма да е лошо ако добавите нещо от сорта, че много го обичате и мислите за нея/него. Само, за Бога, не рисувайте сърца.

Бележките на и до децата

И с тях може да се чуете по телефона, но не е прецедент те да се измъкнат от вкъщи, оставяйки бележка: "Тате, отивам да спя в Мила, мама ми разреши". Ясно е, че като се върне или още преди това ще имате сериозен разговор относно нощуванията в приятели или кой се крие зад името Мила. Ако не успеете обаче да научите тийнейджърката на ред, можете напълно в неин стил да ѝ напишете отговор върху нейната бележка: "Чудесно, Ани, не съм ти оставил джобни тази сутрин, майка ти ми разреши."

Бележките на хладилника могат да имат и съвсем положителен аспект – можете да ги слагате там, за да напомните на децата си да не си забравят сандвича, обяда, сока и т.н.

Бележки до себе си

Човекът не е машина. Всички забравяме. Затова понякога си оставяме напомнящи бележки като: "Купи хляб, веро, салфетки" и подобни. Или "Вземи дрехите от химическо", "Заведи Виктор на урока по пиано" и т.н. Баба ми все казваше: "Глупавите помнят, умните си записват".

Бележки между съквартиранти и колеги

Ето това определено е любимата ми част. Понякога съквартирантите са такива по принуда и изобщо нямат желание да си комуникират. Дори да не е така, винаги между тях възникват спречквания, заради възможния отговор на екзистенциални въпроси като: "Кой ми е изял салама?", "Кой ми е пил от млякото", "Кой ми е правил секс в чаршафите" и т.н.

Не е много приятно, но се случва. Така че е добре всеки да е подготвен с лепящи листчета, химикалка и определен набор от думи, които да пусне в действие. Рискувайте, дори да се получи някой ферман от сорта:

- До човека, който яде храната ми: не го прави. Ще береш ядове. Наблюдавам те.

- Ами ако съм много гладен?

- Греховете ти ще бъдат простени. Но не го прави отново!

Или:

- Не яж от храната ми, плюя в нея.

- Няма страшно, аз също.

Примери от офиса:

- Колеги, моля ви върнете ножа.

***

- До човека, който си оставя развалена храна в хладилника - ПРЕСТАНИ!

***

в тоалетната:

- Моля, изхвърлайте отпадъците в коша, ако той прелива, изпразнете го.

или:

- Моля, опитвайте се да пикаете в тоалетната чиния, а не по капака. Не е толкова трудно да уцелите мишената. 

Все пак комуникацията, даже безмълвна, писмена и дори агресивна, е по-добра от липсата на комуникация. Така че не се свенете да използвате листчета и химикалки, пък дори да е старомодно.