Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Концерт в Румъния, но с хиляди българи
Искам да ви разкажа за едно пътуване. Не само до Румъния и обратно. Едно пътуване във времето, което събира на едно място най-различни хора, от различни светове, но едни и същи, когато се стигне до музиката – онази яка рок музика, която не признава различията по отношение на пол, възраст, богатство и т.н.
Трябва да ви призная, че през последния уикенд, като се започне още от петък дори, направо се разбих от рок. Най-хубавото разбиване на света! В началото бе Sofia Rocks. А после, с малкото сили, но с много ентусиазъм, започна пътуването до Букурещ за концерта на феноменалните Bon Jovi.
Това наистина беше пътуване във времето, защото ме върна 15-16 години назад, през далечната 1995 г., когато за първи път започнах да купонясвам и да се влюбвам на техните песни. Тогава излезе албумът "These Days”. После постепенно преоткривах и по-старите им парчета и албуми, и ги харесвах все повече. Не че се гордея толкова с това, всъщност май се гордея, но в момента, в който на мода бяха банди като East 17, Take That, Backstreet Boys, аз не исках да чуя за никой друг, освен за Bon Jovi. Впоследствие се оказа, че те бяха първото стъпало към откриването на други яки и доста по-тежки банди като Deep Purple, Whitesnake, AC/DC, Rainbow, Iron Maiden и т.н. и т.н.
Започнах с това само, за да се опитам да покажа по някакъв начин какво означават за мен Bon Jovi. И за радост, не само за мен.
Сутринта на 10 юли
Още в 7 залепнахме на паркинга зад Александър Невски, за да чакаме автобуса, който трябваше да ни закара до Букурещ. И той далеч не беше единственият. Повече от десет автобуса и не зная точно колко леки автомобили с български фенове на бандата потеглиха за румънската столица, защото вече не можехме да чакаме любимата ни банда да дойде на родна земя. Някои фенове бяха тръгнали сами, имам предвид без никой, когото да познават, но на такова пътуване никой не е сам.
Осем часа път в невероятна жега.
Следобед на 10 юли
Пристигнахме в Букурещ изморени, но все още с един направо детски ентусиазъм, заметнали българския флаг на рамене и едва слезли от автобуса се втурнахме към площада на Конституцията пред Парламента в румънската столица. Влязохме и веднага щурмувахме бирата. 1-2-3, но кой ли ги брои?! Сигурно беше около 40 градуса по Целзий. Чакане. Няколко подгряващи банди, които не ни бяха много известни. Трябваше Bon Jovi да излязат на сцената към 20 ч., но честно казано, не очаквахме да бъдат точни или дори се появят докато е все още светло. Тогава един 2-метров човек се промушва през тълпата и застава пред мен. Убийствено. Направо прекрасно! Бутам го по рамото и знам, че няма да ме разбере, защото е румънец, но все пак се включвам: "Извинете, прекалено сте висок. Не виждам." Никаква реакция. Е, както и да е. Наздраве!
Вечерта на 10 юли
Точно в 20 ч. Bon Jovi излизат на сцената в пълния си блясък. Публиката е на седмото небе от кеф, когато Джон започва с "Raise Your Hands”. После "Born To Be My Baby”, "We Weren't Born To Follow”... На "Runaway” целият площад буквално се раздаде. Наистина нямаше песен, на която да не пеем от дъното на жадните си за яка музика души. Българките флагове се вееха в центъра на Букурещ. Джон Бон Джоуви не остана безразличен към мощното българско присъствие и приветства българските фенове наред с румънските.
За втори път ми се случи да съм на концерт и някой от бандата да празнува рожден ден. Ричи Самбора, който на следващия ден ставаше на 52 години. (Първият път беше на концерта на Scorpions в България, когато всички пяхме Happy Birthday по случай 55-тата годишнина на Матиас Ябс).
И така, пяхме Happy Birthday за Ричи – определено един от най-яките китаристи. Джон се пошегува с него по повод проблемите му с алкохола, заради които наскоро бе в клиника и дори пропусна няколко концерта от турнето на бандата, като каза, че се надява да си е взел достатъчно алкохол. Не знам за Ричи, но ние имахме достатъчно, въпреки че Bon Jovi не ни оставиха много да пием. Изпълнението на "Bad Medicine” направо ни изстреля в друга вселена, когато премина в "Happy Birthday”, а след това в кавър на "Hot Legs” и "Old Time Rock N' Roll”. Великолепно! Джон пее като звяр и направо омагьосва публиката по неповторим начин. Вярвайте ми, не само женската част от публиката! Три часа минаха буквално като три минути.
Клавишните на Дейвид Брайън, барабаните на Тико Торес, китарата на Ричи Самбора и гласът на Джон Бон Джоуви, както и другите двама тур музиканти, които свирят с тях на концертите, са една перфектно смазана машина, която кара публиката да подивее. Блестящи Bon Jovi! Истински прекрасни и харизматични. Хващат те от първата песен и не те пускат, докато не осъзнаеш, че вече ръкопляскаш и викаш за втория бис например.
А след него – най-великите - "Wanted Dead Or Alive”, "Blood On Blood”, "Livin' On A Prayer”, "Always” и "These Days”. Не искахме концертът да свършва. След напълно брилянтното изпълнение на "Twist And Shout” вече трябваше. Защото всяко нещо, колкото и прекрасно да е то, си има край.
Краят е в 23 ч. на 10 юли
Тръгвайки си от площада пред двореца на Чаушеску си пожелах това де не е последният концерт на Bon Jovi, от който да бъда част. Особено след като едно от българските знамена се озова на сцената при тях. Дано да са го взели със себе си и да си спомнят за България при следващото си турне.
Нощта на 10 срещу 11 юли
Пътуване в просъница към България. Краката те болят, ръцете те болят, главата – няма я. А утре, т.е. днес, съм на работа. Карай! Gonna live while I'm alive, I'll sleep when I'm dead...
Всички останали дни
Bon Jovi не са банда от 80-те или 90-те години, не са банда на новото хилядолетие. Вечни са!
