7 истории на прага на смъртта 11

Много хора са имали случки в живота си, които са ги поставяли на косъм от смъртта. Те разказват, че усещат какви ли не неща - отделяне на душата от тялото, тотално спокойствие, сигурност, топлота, светлина и свобода. Не знаем дали е истина, но и не искаме да разбираме. Вместо това ще се позовем на няколко истории на хора, стигнали по един или друг начин до прага между живота и неговия край, които открихме в Techeblog.

Ще забележите, че разказите са някак плавни и спокойни. Хората са осъзнавали какво им се случва. Все едно постепенно са изчезвали, лишавали са се от материалната си част, сякаш са Там, но не съвсем. Чувството е подобно на онова, когато спиш, но леко се разбуждаш и се усещаш, че спиш. Случвало ли ви се е да се събудите, да станете, да отиде да си миете зъбите и... после пак да се събудите и да сте си в леглото, но да сте супер дезориентирани? Според хората, стигнали до Границата, усещането при връщането от Смъртта е подобно. Знаете, че всичко е било различно само няколко мига преди това, но е много трудно да го осъзнаете напълно, а и не сте съвсем сигурни дали вече сте в реалния свят. Вижте за какво става дума в няколко разказа.

1. Преди две години изпаднах в клинична смърт за около осем минути. Лекарите ми казаха, че съм взел свръхдоза хероин. Всъщност усещането беше приятно, но може би е било така, защото съм бил дяволски надрусан (очевидно), но едновременно с това беше плашещо. Усещах, че повече изобщо не ми пука за света и най-после се чувствам спокоен. Сърцето ми биеше силно, цялото ми тяло се потеше и всичко около мен се движеше на забавен каданс. Помня, че точно преди да припадна в линейката, един от лекарите вътре извика "ГУБИМ ГО!". Издишах за последен път и след това спокойно се отпуснах. Когато се събудих в болницата няколко часа по-късно, всичко пред погледа ми се въртеше. Бях объркан и дезориениран и чак на следващия ден можех да виждам нормално. Като цяло усещането изобщо не беше неприятно, но въпреки това не бих го пожелал на никого. Не е нужно да казвам, че оттогава не взимам хероин.

2. Почти умрях на миналия 4 юли. Изхвърчах от мотора си с главата напред. Белите ми дробове колабираха, a счупената ми ключица проби горната част на единия. Лежах встрани от пътя и чаках да умра. Усетих, че смъртта ми наближава. Чувствах се така, сякаш потъвам в дълбок тъмен воден басейн. Всичко около мен беше черно и светът наоколо ставаше все по-малък и по-малък. Все едно бавно потъвах в нещо непознато. Звуците също започнаха да изчезват. По някакъв странен начин се чувствах в абсолютен мир. Болката ми изчезна, а тежестта на света минаваше покрай мен. Започнаха да ме връхлитат спомени за семейството и приятелите ми. И следващото, което си спомням, е, че се върнах рязко в реалността. Всичко вероятно е продължило няколко минути, но на мен ми се стори като няколко часа. Смъртта е окончателната реалност за всеки един от нас. Тази случка ме научи да оценявам днешния ден.

3. Усетих го като заспиване и потапяне в някакъв сън. Всичко в един сън се усеща и изглежда блестящо и цветно и сякаш продължава часове, но когато се върнах, съм бил в безсъзнание само за около 3 минути. Не си спомнян нищо от съня. Знам само, че нищо в него нямаше смисъл, но усещането беше за спокойствие и някакво издигане. Звучеше сякаш съм в някаква многобройна тълпа, но се събудих в стая в абсолютна тишина. Постепенно и зрението ми се върна, беше слабо, замъглено в началото, много размазано. После всичко започна да си възвръща цветовете. Тогава усетих, че тялото ми е изтръпнало от врата надолу, но малко по малко започнах да си усещам ръцете и краката. Бях доста дезориентиран. Много ми беше трудно да си спомня какво съм правил, преди да припадна или кои са хората около мен и изобщо къде съм. След 5 минути всичко се върна като по старому, като изключим болката в главата.

4. Малкото ми братче има диабет тип 1 и когато беше на десет години, една нощ получи хипогликемичен шок. Помня, че се събудих и видях шест парамедици да тичат по стълбите у дома и да крещят "Спря да диша! Не улавям пулс!". Качиха го в линейката, а по-късно казаха на родителите ми, че е цяло чудо, че са успели да го спасят. Когато отидох да видя брат ми, го попитах как се е чувствал в този момент, а той каза: "Всичко беше по-шумно, а изведнъж започна да изчезва и аз се носех в спокойствие върху онези пояси от аквапарка абсолютно сам. Беше хубаво. Може ли да отидем там като се оправя?"

5. Когато си на прага на смъртта, се чувстваш сякаш си в най-дълбок сън (всъщност си), а когато се събудиш, си изключително объркан и не можеш да разбереш какво се е случило и защо всеки е така загрижен за теб. Усещането е изключително изнервящо и плашещо по някакъв много особен начин. Не спирах да питам колко е часът. Нямах никакви спомени, само усещането за изключителна умора.

6. Чувството е все едно заспиваш. Обгръщаш се от тъмнина, но не те е страх и не осъзнаваш напълно какво ти се случва. Ако не се събудиш, най-вероятно потъваш в съня. Аз се събудих и всичко ми се въртеше. Бях изключително объркан.

7. Първоначалното ми усещане беше за падане. Просто безкрайно падане, въпреки че бях на земята. Следващото нещо, което си спомням, е чувството на събуждане. Около мен бяха скупчени парамедици, както и майка ми и мой добър приятел. Чувствах се все едно се събуждам от сън. Не много хубав сън, все едно си задрямал изключително пиян и си повръщал докато спиш.