Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
За пета година в София се проведе концертът "Обичам 90-те". Това събитие среща българската публика с групи и изпълнители от 90-те години, пренасяйки хората обратно в младежките им дни, пък макар и само за няколко часа. Тази година организаторите ни срещнаха с La Bouche, Tania Evans feat. Culture Beat, Fun Factory и C-Block. И ако може да се каже, че като цяло изживяването беше приятно и раздвижващо откъм музикални спомени, то проблемите бяха така големи, че няма как да ги преглътнем.
Да започнем от залата. "Зимен дворец" в София може би е втората по скапаност зала в столицата, но пък вероятно е от най-евтините. В противен случай няма никаква логика да бъде използвана за каквото и да било. И след като само преди няколко дни бяхме на същото място, но за Slayer и Anthrax, бяхме подготвени за жегата и липсата на въздух, така че некомфортните температури в залата бяха очаквани.
По-неприятно беше гениалното търговско решение фирмата, отговаряща за напитките, да се възползва максимално от факта, че в тази "зала" в продължение на часове ще има хора, които няма да могат да излизат, и да предложи цени и качество, обидни дори за селските шефчета на лъскавите барове в Студентски град. Ако водата и безалкохолното по 3 лв. са поносими предложения, то малката топла бира за 5 лв. и разредената водка са тарикатска подигравка не само с публиката-клиент, но и с концертната идея като цяло. Затова и всеки път, когато погледът ни попадаше върху хора, които са си вкарали алкохол отвън, ни ставаше едно хубаво и се чувствахме отмъстени. Защото този алкохол е бил изпуснат от зоркия поглед на охраната. Същата охрана, която се държеше изключително грубо с някои колеги журналисти, отразяващи събитието, наричайки ги "терористи с бомби в раницата" и обвинявайки ги със следното твърдение: "Знаем ви ние вас, журналистите - само излизате и вкарвате по 10 души с един пропуск. Няма да ви мине номерът".
Оставяме настрана факта, че първата група на тазгодишното "Обичам 90-те" започна час и половина след обявения час на началото, както и съсипващо дългите паузи между появяването на артистите. Забравяме и за липсата на въздух - нещо, за което организаторите не са отговорни. Онова, за което ни беше най-мъчно, бе ужасният звук. Плейбекът изобщо не е проблем, проблем е когато дори той не се чува добре, а какво да говорим за живия звук.
Впрочем, в 2 без нещо след полунощ, когато La Bouche вече бяха на сцената, залата доста се беше поизпразнила. По ред причини. Изброени по-горе.
Повечето от хората, които бяха в "Зимен дворец" в събота вечерта, бяха отишли с настроение за див купон, връщащ младежки спомени. Всички обаче се сблъскахме със съвременния тарикатлък под различни форми. От скъпите напитки, през грубата охрана и пушенето навсякъде, въпреки изричните забрани, до абсолютната незаинтересованост за комфорта на публиката. Никой не заслужава подобно отношение. Особено когато си е платил.
