
Всеки собственик на куче познава онзи момент, в който приготвя нещо в кухнята и само след секунда усеща нечие космато и тежко дишащо присъствие долу до крака. Един поглед е достатъчен, за да се види влажният и пълен с глад кучешки взор. Не след дълго тежки лиги започват да капят по пода, все по-силни примлясквания идват изотдолу, все по-нетърпеливи вдишвания и издишвания се чуват от кучешкия гладник.
Това е валидна ситуация за абсолютно всеки човек, който гледа куче. Има едни хора обаче, които се отличават от другите - това са собствениците на куче от порода мопс. Мопсовете имат едно по-различно отношение към храната. Те са зависими от нея, те лелеят да сложат поредната хапка в устите си. Мопсовете сънуват храна, плачат за нея и биха дали живота си за последно парче пица. Храната за мопса е като дрогата за наркомана - никога не стига.
Ако не сте имали мопс, не знаете какво значи любов към храната. Ето ви няколко снимки, които безгласно ще ви убедят, че цял живот мопсовете бленуват да се натъпчат.