Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Новият филм на братята Джоуел и Итън Коен – "Аве, Цезаре!" – е исторически факт. Една (не)обикновена задкулисна история за американската филмова индустрия, развиваща се през 50-те години на миналия век, проектирана върху големия екран през очите на главния герой – Еди Маникс (Джош Бролин). Той, за разлика от останалите персонажи-прототипи, е действителна личност, маркирала славното си минало със своята уникална способност да "fix"-ва проблемите на студиото. Проблеми, произтичащи предимно от разглезения живот на големите им кино звезди.
Ежедневието на Маникс е напрегнато и всичко важно се случва винаги под точен час. За да не скучае, "съдбата" му е отредила няколко ключови премеждия, с които да се справи в рамките на горе-долу двучасовата сатира, дело на винаги нестандартните братя Коен. В личен план Маникс получава прекалено добро, за да бъде истина, предложение от авиокомпания, която на всяка цена желае услугите му. В професионален – най-голямата звезда на студиото, а и в Холивуд въобще, Беърд Уитлок (Джордж Клуни) е отвлечен по време на снимките на най-мащабния и пищен проект за времето си – "Аве, Цезаре!". За него е поискан откуп, а мистериозните похитители са подписали себе си като "Бъдещето".
Измежду тези два сюжетни шамара се наместват и няколко по-дребни проблеми, с които Маникс трябва да се справи: преквалифицирането на пеещ каубой към драмата – Хоби Дойл (Олдън Еренрайх), нероденото копеле на ДиАнна Моран (Скарлет Йохансон), поддържане на добрите отношения с режисьора-перфекционист Лорънс Лоренц (Рейф Файнс) и задоволяване клюкарския глад на конкуренто-близначките gossip-колумнистки Тора и Тесали Такър (Тилда Суинтън).
Запознатите със стила на Коен би трябвало да са наясно какво да очакват. Поне що се отнася до стила и темпото, с което ще се развива действието. На пръв поглед несвързаните помежду си случки се оказват малки парченца, пригодени да паснат едно към друго по най-добрия начин при разкриването на общия план. А и когато в историята има отвличане, похитители с очарователна кауза, state-of-art къща на плажната ивица в Малибу, собственост на култов персонаж, нещата клонят към чисто-шибано-качество по отношение на крайния резултат.
"Аве, Цезаре!" е сложен филм. Преди всичко е деконструкция на жанра, доколкото това може да важи за псевдобиографични кино творби, пренаситени с мета и всякакъв вид социални коментари. Пресъздава златната епоха на американското кино, засичайки се с повратния момент, в който телевизията набира скорост и заплашва да отмъкне лоялната публика под носа на филмовите студия. Добавяме и щипка комунизъм – идеологическият враг номер едно за следвоенна Америка, в подстъпите на Студената им любовна история със СССР.
Разбирате, че теми с подобен мащаб и значимост са трудни за представяне пред широката аудитория. Не казвам, че сте тъпи, но "Аве, Цезаре!" е личен филм. Нещо като писмо с оплаквания към системата, но със забележително чувство за хумор, уважение преди всичко и вмъкване на редица послания между редовете, които в по-голямата си част биват пропускани на първо гледане. Новият проект на братя Коен не е профанизирана гавра, поне не с всичко.
