Ех, много години минаха от нашите абитуриентски балове, но общо взето почти нищо не се е променило. Всички са щастливи, че завършват, ошушкват родителите си за скъпи рокли и костюми, пият, танцуват, пушат, броят до 12 стотици пъти, някои правят секс, после се прибират, лягат си, спят два дни и БАММММ! И после какво? После се случват едни и същи неща в строга последователност. В случай, че ви предстои абитуриентски бал, ще ви подготвим за емоциите, които ще изпитате съвсем скоро. А ако сте вече "големи", то само ще ви ги припомни.
1. Еуфория
Дааааа! Най-после завърших! Супееееер! Казвам "чао" на всички глупави контролни, на гадната учителка по немски език. Не ми пука и за оценките от матурите. Всички могат да ми целунат задника и най-после да ме оставят на мира!
2. Гордост
Такова мързеливо същество като мен, а успях да завърша! Как изобщо издържах на тези нечовешки трудности в училище. Това е доказателство, че съм умен. Повече никой не може да спори с мен, защото съм наааааай-големият!
3. Объркване
Добре де, чакай малко. Защо никой не ми звъни за работа? Аз съм умен, мамка му! Изпратих CV-то си на 300 фирми и никой не ми звъни... Къде ми е заплатата от 3000 лв. и хонорарите от 200 лв.? Системата нещо се е бъгнала - всичко направих както трябваше: завърших и сега искам работа.
4. Разочарование
О... значи системата не работи по този начин... не очаквах, че ще стане точно така.
5. Депресия
Уморих се да живея с родителите си, да работя на парче и само през лятото. Уморих се да си търся работа, а хората да не ме забелязват. Всичките ми приятели заминаха. Няма ли край тази мъка, защо целият свят е против мен...
6. Носталгия
Само като си спомня как ходехме по купони и онзи път, в който Стела се напи и повърна върху леглото на родителите си. Липсват ми тези безгрижни години... всичко беше толкова лесно тогава.
7. Възстановяване
Не! Не бива да се самосъжалявам. Трябва да се стегна и да продължа напред. Ще продължавам да си търся работа и няма да се отчайвам, защото големите хора не се отчайват пред всеки проблем, който срещнат по пътя си.
8. Оптимизъм
Най-после ми се обадиха и ме поканиха на интервю за работа. Е, не ме взеха, но пак е нещо. Все още искам да се застрелям, но някак си по-оптимистично.
9. Приемане
Добре. Вече ми е ясно - животът не е направен така, че да бъде лесен. Ако всичко се случва лесно, няма да можем да го оценим. Усещам как изграждам характер... и малко комплекси, но без комплекси човек е прост, нали така.