Явката ДЛГ: Своенравието и егоизмът са ни голям проблем 0

Ако сте любители на българския хип-хоп, то вече е напълно невъзможно да не познавате името Явката ДЛГ. Музиката на Явор те грабва още от първото слушане и не те "пуска", докато не заситиш докрай глада си за креативно съдържание с гаранция за качество.

Хора като Явката ДЛГ са живото доказателство, че в България има място и за по-различен хип-хоп, за който "мятането" и "барането" не са приоритетни въпроси, нито пък търсенето на евтина слава.

Явката ДЛГ прави "бутиков" хип-хоп, а ако все още не го познавате като артист, винаги можете да поправите грешката си. Но бъдете предупредени - рапът на Явор води до пристрастяване, а за намирането на лек не можем да гарантираме.

Макар и вече да се намираме в сезона на летните участия, Явката ДЛГ ни отдели малко време и ни разказа някои неща за себе си.

-Явката ДЛГ е възможно най-неклишираният субект в българския хип-хоп, но все пак ще започна с клиширан въпрос. Как и кога Явор се превърна в Явката ДЛГ?

- През 2009 година, когато направих няколко инструментала за Dim4ou и той ме попита какъв е псевдонимът ми. Не бях мислил по въпроса и в бързината казах - Явката ДЛГ.

- Когато говорим за Явката ДЛГ, говорим за лирика. Истинска, брутално искрена и прониковена лирика. Как черпиш вдъхновение за текстовете, какво те тласка към химикала?

- Що се отнася до сериозните и лични текстове, вдъхновението идва от преживяванията и емоциите ми. Забавните текстове са въпрос на навик постоянно да въртиш различни комбинации от думи в главата си.

- Броят на феновете ти расте с яростни темпове, като вече почти няма млад човек, който да не те знае поне по име. Замисляш ли се за тази отговорност, когато започваш да пишеш нещо? 

- Разбира се, особено като се има предвид, че по-голямата част от почитателите ми са юноши. Станал съм много по внимателен и претеглям думите си преди да запиша песен. Старая се да имам положително влияние върху слушателите си и ако мога - да ги възпитам на простички добродетели.

- Сам казваш, че музиката ти е нещо като отдушник. Аз също често забелязвам много меланхолия в траковете ти. Какво около теб те натъжава най-често?

- Човешката глупост. Естествено - погледната през моите очи и спрямо моите възгледи, които може да са също толкова глупави за друг. Някои аспекти от личния ми живот също ме натъжават често. Човешките страдания, ако стана свидетел на такива и т.н. Но животът е хубав.

- Докато мислих въпросите, междувременно слушах "Човекът, който се смее 2". В този ред на мисли, да те питам и това – на какво се смееш?

- На какво ли не. Най-вече на човечеството. На себе си. На Фоулти Тауърс. На сериозните анализи във Фейсбук. На Ерик Екзотик. На някои колеги. На президента. Мога да продължавам до утре (смее се).

- Явката ДЛГ е крайно различен образ от всички останали. Как се формира изобщо тази вселена от емоции, хумор и същевременно болезнено чувство за реалност? Какво те вълнуваше, докато растеше?

- Нищо по-специално. Забавления, приятели, филми, момичета. Бях добър по литература и може би това е дало някакво отражение на текстовете ми. Интересът ми към книгите дойде след гимназията. Те бяха много полезни, защото обогатиха речника ми. А тази вселена, за която говорите, се роди чрез сериозно наблюдение над любимите ми рапъри, събиране на всички техни качества и прилагането им в нов за България образ.

- Имаш ли си любими свои тракове? Или поне такива, които по някаква причина са специални за теб?

- Разбира се. "За всичко по малко" е може би любимият ми трак заради текста, макар и мнението ми по някои въпроси да е по различно днес. "Муму" също е любима моя песен. Мисля, че е перфектна. Има и много други, разбира се. Повечето си ги харесвам. Рядко слушам своя стара песен и си казвам – "бахти, как може да съм направил толкова тъпо нещо" (смее се).

 - Нека те попитам и нещо извън музиката. Как виждаш ситуацията в България? Какви са най-големите ни проблеми като нация?

- Своенравието и егоизмът, например, са много сериозни недостатъци на нашето племе. Егоизмът си е световно явление, де. Иначе на нас все някой друг ни е виновен. Ако започнем да се изслушваме един друг и станем по толерантни към останалите, нещата ще придобият друг вид. Поне така си мисля.

- Представи си ситуация, в която бъдещият ти син или дъщеря те помолят за един-единствен съвет. Какъв би бил той?

- Оспорвайте всяка информация, без значение от устата на колко голям авторитет идва. Разсъждавайте върху нея и си вадете заключения сами, без да ставате параноици, разбира се! (смее се). Това го знам от Джордж Карлин.

- И за да сложим точка: опиши Явката ДЛГ в само три думи.

- Много, много красив.