Отпуснете му края! 0

Обичам текстове, които започват с "Вървях една сутрин..." или "Тази сутрин, докато идвах към работа...". Как така всичко се случва сутринта? И винаги най-сензационните събития, които променят живота ни и докосват по някакъв начин личността ни, са обвързани с разходката ни до работа?

Накрая се случи и на мен! Тази сутрин. Няма да разтягам встъпителни изречения, а ще ви кажа направо – панталонът му беше толкова високо и стегнато закопчан, че разделяше тялото му на две подпухнали части, а подгъвът му ме умоляваше за помощ, за да достигне поне до обувката му.

Не искам да ви обременявам със сутрешните си изживявания, нито да критикувам излишно чиновника с риза и вратовръзка. Искам да ви дам пример как да Не правите и да ви напомня да се оглеждате добре преди да излезете от вкъщи. Само ако ви харесва какво виждате там в отразяващото стъкло на портмантото, тогава може да сте сигурни, че на същото мнение ще бъдат и всички останали, които срещнете по пътя си. Разбира се, може да се харесате и с торбестия панталон с къси крачоли и с ризата – парашут, но мъжът, който срещнах, определено не остави впечатление у мен, че е харесал това, което е видял в огледалото. А може и въобще да не го е видял.

Допускам момента, в който някаква необяснима сила се е намесила и е разбила всички огледала в дома му на хиляди парченца. Допускам и момента със заблудената аларма и съдейки по забързаната крачка, смелият му опит да спретне бизнес визията си най-вероятно е бил плод на сънливото му състояние. Няма значение, въпросът е, че видях един модерен и доста пораснал Хъкълбери Фин.

Ризата му беше с класическа кройка, т.е. прав модел, и в блед банановожълт цвят. Чиста, изгладена и спретнато прибрана в панталона. А той милия, колкото и да му се е искало да си повиси като широкия панталон на Хъкълбери, беше стегнат в талията като корсет (сега даже се възхищавам на завидно малката талия на господина). Гледах го в "половината" (доста подходяща за случая македонска дума) и си представих класическата сцена: кралски двор, барокова рокля и добре оформено момиче в нея, прислужница, която дърпа ли, дърпа връзките на корсета, докато момичето не припадне – така във Францията на Луи (който и да е от всичките) жените са придобивали болезнено тънките си талии. Прехвърлих сцената в наше време и замених момичето с въпросния господин. Честно казано, ефектът беше същият – сякаш жена му стоеше пред него и затягаше колана до десетата дупка, докато той се опитваше да диша, колкото се може по-малко.

След това сигурно бяха последвали сериозен брой клекове и навеждания, защото обемите, които се бяха образували не само от ризата, но и от панталона, допълнително засилваха визуалния ефект на талията. Панталонът се беше понабрал в някои части и асоциативната ми мисъл отправи моментално погледа ми към... подгъва (повярвайте ми при такава талия, конкурентна на моята, никое момиче не би се загледало в чатала).

Плачевно. Сигурно и на подгъва му се плачеше, че не може да се погали в кожата на обувката, но господинът не му позволяваше. За сметка на това се виждаше цялата обувка, изтънченият му глезен и финият черен чорап.

Сега, съгласна съм, че насърчавам носенето на по-къси панталони този сезон, но крачолите да са навити, а моделът да отговаря на такава дължина – чино и цветен слим панталон вършат чудесна работа. Но не и черната класика с две басти и широк крачол.

Убедена съм, че господинът в средата на 50-те не целеше модерната за този сезон визия. Силно вярвам и че не му беше много удобно да крачи така из улиците.

За да не достигате и вие до такъв резултат и да не ви замъглява адекватната преценка някоя непредвидена случка с аларма, най-добре му отпуснете края. Определете си една линия на талията, на която ви е удобно да си държите панталоните и дънките, и се придържайте стриктно към нея. С новите все по-разнообразни модели дойде и ново правило за талиите – колкото по-смъкнати, толкова по-добре, но като цяло добрата отправна точка е хълбокът. Най-изпъкналата част на таза ви е максималната горна граница, която коланът на панталона ви може да достигне. Не да премине!

Обърнете сериозно внимание и на подгъва. Ако краят на крачола ви не достига средата на тока - най-добрата възможна дължина на панталона, то проверете отново къде сте закопчали колана си. Ако всичко в горната част е наред, а подгъвът продължава да изглежда къс, това означава, че трябва да посетите шивача си и да го помолите да го отпусне до където трябва.

Съществува и другата опасност – панталонът ви да е прекалено дълъг. Всичко в горната част е наред, но все пак си настъпвате крачола? В това дъждовно време последното нещо, което ще пожелаете от панталона си, е да е мокър и закаляно протрит в областта на глезена ви. В този случай пак съветвам да посетите шивача си.

Еврика!

Просветлението е велико нещо. Сега ме осени мисълта, че господинът нарочно беше вдигнал панталона си така. Той просто не е искал крачолите му да се измокрят.

Надявам се поне в офиса да му просветне и на него, че трябва малко да му отпусне края и да освободи панталона си от тиранията на колана. Също така се надявам да сте извлекли максималното от текста ми и оттук насетне да наблюдавате внимателно мъжа в огледалото.

Обичам текстове, които започват с "Вървях една сутрин и започна да вали монетен дъжд..." или "Тази сутрин, докато вървях към работа, един камион стовари 20-литров кег бира и на него пишеше - "За тебе е!"..."

За съжаление, още не се е случвало и на мен, но надеждата, че законът на привличането ще подейства, ще продължава ме крепи.