Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Обичате ли да пътувате? А случвало ли ви се е да обикаляте хотелите за повече от една седмица, месец, два месеца? Сега си представете какво е цялото ви ежедневие или начин на живот да преминава по такъв начин...
Само 1/8 от това, което Пол Кар нарича свой "живот", съм изпитала и колкото и да обичам да пътувам не мога да си представя да живея постоянно в хотел в неизвестна дестинация. За мен както и за повечето българи думата "дом" има много голямо значение за битието. Да, и за Пол хотелът е дом, но непостоянството свързано с постоянното преместване далеч не се свързва с представата ни за "дом".
Сегашното му състояние обаче не е плод на някаква луда фантазия или младежка прищявка, а на една обикновена мечта за светло бъдеще, която повечето от нас преследват. Споделяйки за амбицията си да стане ".com” милионер (както сам се нарича) и за цената ѝ (два бизнеса, любовта на живота му и почти свободата му), Пол Кар написва първата си книга "Да не носиш нищо на партито: признания на една кучка на новата медия". С втората си книга ("Ъпргейд: Притча за живот без резервации") амбициозният Кар продължава болезнената си история, като разказва за живота си в хотел и за попътните приключения, които едва не отнели живота му.
Разказвам ви за него, защото след всичко това Пол успява да продължи и да прави това, което харесва – да пише. Като гост автор в Pursuitist, Пол вече е написал известен брой интересни материали, но този, който ми направи впечатление и реших да споделя с вас е свързан с багажа и най-вече с чантата, в която събира принадлежностите и дрехите си. Следващият път когато решите да се измъкнете от града за малко и посегнете към извънгабаритния куфар, прочетете отново този текст, защото само един вечен номад може да ви даде най-правилния съвет за начина ви на пътуване.
"Моята чанта е толкова важна за мен, колкото къщата е важна за другите хора, тъй като събира всичко, което притежавам. И точно както повечето хора търсят къщата на мечтите си, и аз преминах през няколко грешни избора преди да намеря моята Единствена.
Първата ми чанта беше малък червен куфар на колела, който купих от пазар в южен Лондон. Широк и тромав, той беше много по-голям отвън, отколкото вътре. Следващият беше по-малък, сив Samsonite, отново на колела, който побираше всичко перфектно, но ме правеше да изглеждам като продавач от средната класа, обикалящ наоколо с чанта с мостри.
Отне ми засрамващо много време да осъзная, че всъщност нямах нужда от колела за ръчния си багаж. Цялата идея на ръчния багаж, в действителност, е да можеш да го носиш с ръце. Достигайки до този извод, опциите и изборът, който се откри пред мен, бяха много. Така прекарах две седмици в събиране на информация за качеството, капацитетът на вътрешността и различните ограничения за багажа, които имат световните авиолинии.
Накрая я открих: ръчната чанта на Marc Jacobs, която през последните две години се превърна в моя дом-без-дом. И както всеки хубав дом, започна да става все по-добра и по-удобна с времето.
Изработена от черна кожа, чантата е със семпъл дизайн, с презрамка за рамо (която никога не използвам) и две дръжки, които до днес не са показали и следа от напрежението, на което са подложени, без значение, колко пъти съм ги премятал през рамо.
Вътрешността е също много семпла, с три големи джоба от едната страна (използвам ги за очила, джапанки и несесер) и един малък джоб от другата страна за портфейла ми. Капацитетът ѝ е изцяло предвиден да побере целия ми живот, който никога не слиза от багажното отделение над седалката в самолета."
За съжаление, чантата, на която Пол ви съветва да заложите, не се доставя в България, но подобни предложения можете да откриете навсякъде – във всеки добър магазин за аксесоари и кожени изделия, както и в повечето онлайн магазини, които уважават страната ни като пазарна дестинация с добри клиенти. Давам ви няколко предложения в галерията, като всяка една от тях можете да поръчате тук, само с кликване на името под снимката.
