Какво не знаем за живота на Христо Ботев? 0

Христо Ботев е една от най-ярките фигури в Българската история - велик национален герой и революционер, който посвещава живота си на свободата на нашата родина. Познаваме Ботев и като публицист и поет с разтърсващи произведения, които до ден днешен докосват сърцата ни и рецитираме наизуст. Роден и израснал в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Дрянкова, Христо Ботев изминава дълъг период на себеосъзнаване по пътя към своите героични дела. Той губи живота си едва на 28-годишна възраст, но паметта му завинаги остава жива.

Навръх деня на Ботев и загиналите за свободата на България ще ви представим няколко любопитни факти от живота на революционера - някои известни, други по-малко познати, но все така интересни.

Какво дете е бил Ботев?

Съвременници на Ботев го описват като умно дете, което обаче е било доста буйно и трудно се е вписвало в иначе спокойния град Калофер. Въпреки това, сведенията за детството на поета не са много. За Ботев знаем, че е бил главатаря на детската  тайфа и водел приятелите си да се къпят в Тунджа. Оценките му в училище не винаги били високи и това предизвикало силно недоволство у баща му.

За поезията

Поетическото наследство на Ботев включва 20 вечни стихотворения като 16 от тях са отпечатани в единствената стихосбирка на поета, излязла приживе през 1875 година. Тя е съвместен сборник на Ботев и Стамболов и носи заглавието "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”. Първото публикувано негово стихотворение във вестник "Гайда” е "Майце си”.

В Ботевата поезия най-често срещаме понятията "свобода”, "борба” и "саможертва”. Те са ключови за неговото творчество и олицетворяват неговият идеал, а именно абсолютната свобода – духовна, социална и политическа. Той смята, че единственият път за нейното постигане са бунтът и революцията. За Ботев героичната смърт и героичната саможертва, са на най-висшата мисия на достойния човек.

Освен ненадминат поет, Христо Ботев е смятан и за най-блестящия български възрожденски публицист. Той е автор на политически коментари и статии, редактор е на собствен хумористичен вестник "Будилник”, както и преводач на учебници и руска литература.

Приятелството с Левски

Пътищата на двамата велики революционери се пресичат случайно през есента на 1868 г. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола.

Захари Стоянов е първият, който пише за дружбата между Ботев и Левски и за силното влияние на Дякона върху поета.. Той публикува известното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 година до приятеля му Киро Тулешков. Оригиналът на документа е загубен, а в първата публикация писмото не е цяло и е без подпис.

"Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!… Приятно е човеку да живее с подобни личности…"

Интересно е обаче, че множество източници твърдят, че Ботев и Левски никога не са се срещали, а историята е изцяло измислена от Захари Стоянов.