Писмо от кучешкия Рай 0

Днес ще ви разкажем историята на едно обикновено семейство. Не знаем откъде е, не знаем и почти никакви подробности за него. Онова, което ни е известно, е, че имат 3-годишно момченце, което искрено страда, защото кучето им Мо е умряло. Сигурно ще си кажете, че такива неща се случват, но ще сгрешите. Предстои ви да прочетете една кратка, но необикновена история за любовта на едно дете и добрите хора, които все още съществуват.

Ето какво гласи разказът на един трогнат родител, публикуван в Distinctionhr:

"Откакто нашият бийгъл умря през април, с тригодишния ми син често му пишем писма. Вечер сядаме в кухнята, Люк ми казва какво да пиша и аз го пиша. После, тъй като не можеш лесно да заблудиш едно тригодишно дете, заедно отиваме до пощенската кутия и го пускаме там. Обикновено го адресираме до "Мо Уестбрук, кучешки Рай, Облак 1".

Една вечер, преди около две седмици, забравих да извадя писмото от пощата, докато Люк спи. На следващия ден вече го нямаше. Предположих, че пощальонът го е взел и ще го изхвърли или поне някой искрено ще се посмее на написаното в него. И на нас.

Вместо това, тази сутрин в пощенската ни кутия открих бележка, без марка и адрес. Пишеше само "От Мо".

Ето какво гласи бележката:

"Аз съм в Кучешкия Рай

По цял ден си играя, щастлив съм

Благодаря ти, че ми беше приятел

Обичам те, Люк"

Добрината на този непознат човек ме трогна. Тази вечер ще дам бележката на Люк, но засега ще я задържа при себе си.

Мо се появи в живота ми преди 13 години и направи всичко по-миризливо и сложно, но и по-чудесно. Всеки ден ми липсва. Тази бележка ми напомни, че все още има добри хора и че един съвсем малък жест всъщност може да бъде нещо много голямо. Благодаря, че имах Мо, който сега е в кучешкия Рай, и благодаря на всички пощальони по света."

Ако в момента в гърлото ви няма топка, значи вие просто не сте хора.