Издирва се: куче 0

Тази сутрин тръгнах за работа по-рано от обичайното. Вървях си към метрото, когато в един момент задъхано куче порода бобтейл ме задмина в галоп. Зарадвах му се, както на всички кучета впрочем, и продължих да го наблюдавам как се отдалечава пред мен. Когато стигнах до едно голямо кръстовище обаче, видях как група пешеходци се опитват да го спрат да не пресече натоварения булевард. Кучето много държеше да го направи. Всички се оглеждахме, за да видим къде е стопанинът му, но той така и не се появяваше. Тогава разбрах, че това куче се е изгубило.

Извиках го при мен, казах му да седне, а то изпълняваше всяка моя команда. Беше обаче прекалено доверчиво и тръгваше след всеки минувач, което определено щеше да се окаже проблем. Осъзнавах, че вече сериозно закъснявам за работа, но в момента ме интересуваше какво ще се случи с това изгубено куче.

Не знам дали ви се е случвало да си комуникирате с чуждо адски изплашено куче. То ви се доверява напълно. Накъдето го поведете, натам отива. Гушка се във вас и всячески ви показва, че ви вярва. А когато очевидно животното е загубено и е домашно, мъката става двойна, защото някъде съвсем наблизо един стопанин, с празна каишка в ръка, притеснено се опитва да намери кучето си. Те вероятно са само на няколко преки разстояние един от друг, но страхът и притеснението и у двамата надделява и им пречи да се открият.

Мъжкият бобтейл беше на не повече от година, а аз бяха на около час време от работното ми място и разполагах с около 20 минути, за да стигна дотам. Мисия невъзможна. Слава богу, отнякъде изникна баща ми, който, впечатлен от добрината на неориентираното куче, реши, че ще поеме щафетата и ще го пази, докато се опитва да намери стопанина му. Решихме да го снимаме, а аз по-късно да пусна съобщение в интернет, защото животното не можеше да бъде оставено просто така да се шляе из софийските улици.

Докато пътувах за редакцията, баща ми ми се обади и ми каза, че кучето се казва Арго, а стопанинът му, притеснен и уплашен, се е появил. Какво се е случило всъщност? По време на сутрешната си разходка Арго е бил блъснат от автомобил. Не много тежко, но достатъчно, за да бъде изплашен силно. Като всяко животно в подобна ситуация, пухкавото кученце се изправило и избягало, за да се спаси от обзелия го ужас. Оказа се, че бобтейлът не е глупаво и невъзпитано куче, което е готово наивно да тръгне с всеки, който го погали. Арго е бил изплашен и е търсел някой, който да го успокои и да го пази. И този път го намери.

Сигурно се чудите защо ви занимавам с тази моя сутрешна случка. Не знам дали сте преживявали подобно нещо, но от страната на собственика, изгубил домашния си любимец. Преди много години моят сетер също избяга. Беше ужасно, но слава богу – за кратко. Съседи ни го върнаха. Затова днес не исках да оставям това животно, докато не съм сигурна, че някой ще се погрижи за него.

Когато някой път покрай вас мине куче, което очевидно не е улично, огледайте се дали наблизо е неговият стопанин. Нямате идея колко често се губят домашните любимци и колко често не се намират. Ясно е, че не можем да се спираме пред всяка обява за изгубено животно, но можем да внимаваме, когато видим такова около нас. И да се поинтересуваме дали има кой да се грижи за него. Ако няма кой, можем това да сме ние. Защото, ако просто отминем с единствената мисъл "Колко е сладко това кученце", можем да сме изпуснали шанса да помогнем. Така както тази сутрин Арго можеше да бъде оставен сам и изплашен, кой знае къде бродещ и отдалечаващ се фатално от стопанина си.