Откакто родих, станах съвсем друг човек. Но не в лошия смисъл, изобщо не. За щастие, все още мога да пия алкохол, не съм загубила тази суперсила, но придобих нови, много полезни и забавни. Чудно е как децата ни променят и учат на много неща.
Да пееш
Преди все съм се срамувала да пея, че ще излезе нещо невярно, че ще объркам текста, че някой ще ме чуе и ще ми се смее. Но когато пееш на детето ти, дори да е фалшиво и невярно, е оправдано. То иска да му пееш и ще излезе, че си лош родител, ако не изпълниш желанието му.
Да се забавляваш с детски игри
До момента, в който човек става родител, обикновено е изгубил способността да играе. Прекалено е зает да работи, да смята парите за семейния бюджет, да се кара с половинката си, да се кара с родителите си, да се кара с шефа си. Просто за игри не остава време. Но когато детето ти те накара да играеш с него на топка, да хвърляте балон или да карате колички, веднага си спомняш колко е хубаво да се играе.
Да се смееш на простите неща
Няма нужда някой да ти разказва много смешен виц или да гледаш комедия, просто поглеждаш детето си, то прави някакви смешни жестове с ръце и странни физиономии, и ти се разсмиваш. Толкова е лесно.
Да се храниш по-добре
Колкото и причини да си имал да избираш здравословна храна преди, те все не са били достатъчни, за да те накарат да се откажеш от тестото, кекса и колата. Обаче е достатъчен един малък човек, на който "трябва да даваш пример", за да се постараеш да се храниш по-здравословно - ти и цялото семейство.
Да готвиш странни, но полезни неща
Кажете ми честно, някой от вас да е опитвал пащърнак, преди да дава пюре от него на детето си! Обаче, за да са здрави децата и да е всичко ок, нямаш проблем да започнеш да купуваш спанак, пащърнак, ряпа и моркови, и да ги приготвяш в най-различни комбинации.
Да не ти пука и да не те е срам
Преди никога не сядах в градския транспорт, защото винаги си мислех, че има хора, които имат по-голяма нужда да седнат. По-стари са, по-изморени, бременни, майки с деца, уморени работници и т.н. След като се появи детето, вече и аз съм от едната група на заслужилите да сядат, така че ползвам мястото до идване на по-нуждаещ се индивид. Освен това вече не ми пука кой какво ще изкоментира, защото важното е на детето да му е добре.
Преди потъвах в земята от срам, ако кажа нещо за някой и той ме чуе. Сега детето върви по улицата, сочи хората, пита нещо за тях, усмихва се на сервитьорките, танцува пред тях, но не ме е срам.
Да цениш свободното си време
Съществена разлика в човека преди и след като има дете, е разпределянето на времето. Когато нямаш деца, правиш каквото ти скимне, но често това е каквото скимне на шефа ти. Работиш извънредно и си мислиш, че това е правилно. Друг път ще отидеш на морето, друг път ще излезеш в отпуск, друг път ще пътуваш до Испания и т.н. Сега има работа да се върши. След като човек има дете, някак внезапно осъзнава, че времето му на този свят е ограничено и е много по-разумно и хубаво да го прекара със семейството си, с хората, които обича и с които иска да бъде, а не да седи до лампата в офиса до късни доби, разчитайки че това ще му донесе пари, които някой ден ще похарчи за пътуване с децата си. Но някой ден, не сега. Само че, когато този ден дойде, може да се окаже, че децата са пораснали и не искат никъде да ходят с родителите си, че вече имат свой живот, а грешката, че не сте ценили времето си с тях, ще бъде само ваша.