Уж невинни комикси, но пълни с перверзни фрази 0

Не знаем дали и вие като нас сте фенове на комиксите, но ако не сте чели поне един-два, да знаете, че много сте изпуснали. Преди време в интервюто ни с Даниел "Сатанасов" Атанасов споменахме факта, че много хора намират комиксите за несериозни, което не е вярно.

Оказва се обаче, че този тип четмо не само е трудно за създаване като цяло, но и понякога крие неочаквани изненади с перверзен привкус. Да, изобщо не се шегуваме. Вижте на какви части от най-различни комикси попаднахме, от които доста се смяхме и съвсем малко се изчервихме.

1.

По-късно.

- Там ли?

- Да, и по-силно!

2.

- Благодаря ти, приятел. Даде ми подарък, който ще помня за цял живот.

- А ти така ме уплаши, че ще го помня завинаги. А сега искам да ме придружиш в пещерата.

3.

- Господи! Този път трябва да се опитам да мина през вратата с главата напред.... О, заклещих се.

- Охо. Хванах те точно както исках, Лулу!

- Ох! Ох! Ох!

4.

- Ооо, вече никога няма да посмея да изляза навън.

5.

- Майко, трябва да подбираш думите си по-внимателно. Не можеш да ми забраниш каквото и да било. Особено що се отнася до Дик! (б.пр. - "dick" от английски "член")

6.

- Марвин! Какво е това ужасно лепкаво нещо на устата ми?

7.

- Хайде, побързай!

8.

- Спайдър-мен...

- Как изведнъж стана толкова твърд? Това някакъв номер ли е?

9.

- Е... ако някога искаш да поговориш за това с човек, който има опит...

- Разбира се. Благодаря ти, Брус. Чакаме се след три минути в пещерата.

10.

Изведнъж нещо се разплисква по лицето ѝ

- O, свестявам се. Това златен дъжд ли е?

11.

- Може да изхвърлиш фенерчето си - то не може да проникне в желязната ми броня. Но от друга страна юмрукът ми лесно може да проникне в теб...

12.

- Ох, това боли. Ще му го върна на този клоун, дори и да е последното нещо, което ще направя.

13.

- Да, ако се уморя от Дик (dick = член), което няма как да стане.

14.

Но преди да успея да направя каквото и да било, мечката вече беше хванала Том

15.

- Той започва силно, но слабо свършва.

16.

- Това... това приличаше на пръст, но лилав... няма как да принадлежи на човек...