Кратка история на нагледното сношаване (Част 2) 0

След като вчера ви разказахме, в основни линии, откъде тръгва нагледната човешка первезия, днес ще ви разкажем за съвременната роля на медиите над потриващите се потни задници. 

Та след късометражните "ергенски филми", които са се пласирали нелегално в САЩ, 70-те години откриват една цяла нова ера в порнографията - вече може да говорим за индустрия.

След появата на "Дълбоко гърло" се случва абсолютната революция във воайорското сношаване. Порно филмите са достъпни за всички (УРА!). Моралът е разкъсан и подпийналият мъж започва да гледа на Мара с парцала като на бонбонена секс кукла. 70-те си заминават и започваме да имаме интернет, после какво да ти обясняваме – Що се е е*ало, се е снимаЛО.

По-интересен е другият паралел около порнографията. Ясно, че всеки гледа и после коментира колко непристойно е това, за ценносната система на подрастващите (Бива ли така, лицемери?!). Обаче какво правим, когато някой си потърси авторските права и хонорарчетата, за "еййй... онова видео от общежитието, лелеле... как се бях напила."

Сега ще те изненадаме. Оказва се, че според решение не къде да е, а на съда в Мюнхен, отпреди 2 години, порнографията не подлежи на авторско право. Демек, ако си се заснел как осъществяваш пенетрация над подпийнала чикита и озъбената ти муцуна е лъснала някъде по сайтовете – нема смисъл от никакви претенции, сори. Кофти е, че нямаме право даже над собствения си задник.

Сега малко за съдебния казус, който става и прословут в историята на порното. Всичко се случва, защото в последните години много компании от филмовата и музикалната индустрия предприеха политика на изнудване на потребителите си.

Те засичат, че техни произведения се теглят или споделят от определен IP адрес, след което се обръщат към интернет доставчика, да разкрие кой потребител седи зад този адрес.

После почват да те изнудват и рекетират. Порно шаманите не могат да останат по-назад, като имаш предвид, че са почти фалирали заради интернет и безкрайния океан от аматьорско порно – нападат като зверове.

Тази законна рекетьорска практика е широко разпространена най-вече в САЩ, но се прилага и в други страни.

Решението на съда в Мюнхен, обаче, дава голяма тупаница в мордата на порно индустрията в тамошната съдебна система (АЙ ША ГИ И** В НОМЕРАТА).

С второинстанционно и окончателно определение от 28 юни 2013 година градският съд Мюнхен I (Landgericht München I) отказва да разпореди на интернет доставчик да разкрие самоличността на свой потребител, за когото се твърди, че е осъществил неразрешено ползване на авторско правно защитените произведения "Flexible Beauty" и "Young Passion".

Изтъкнатото от съдебния състав основание е просто – порнографските филми онагледяват единствено сексуални практики, при това по примитивен начин, поради което не следва да се възприемат като резултат на творческа дейност, от което пък следва, че не могат да бъдат обекти на авторското право и съответно да разчитат на неговата закрила.

Това е първото аргументирано по този начин решение и значението му за Германия е голямо, тъй като е постановено от влиятелния в съдебната система на бундесрепубликата мюнхенски съд.

Сега порнографията е заела други величини и печели главно от реклами. Факт е – винаги ще гледаме и винаги, ще (се) бараме.