За да постигнат бърза и безкомпромисна победа през Втората световна война, редица държави залагат както на подготовката на своите армии, така и на различни технологични разработки. САЩ, Германия и СССР от години изпитват своите секретни проекти и това дава повод на Япония също да се включи в оръжейната надпревара с различни идеи за неконвенционални оръжия...
1. Балони-бомбардировачи "Фу-го"
Също като германските ракети "Фау-1", които се сипят над Англия, японците разработват свое "оръжие за отмъщение". Идеята е проста - към метеорологичен балон се привързват свободно падащи бомби, които трябва да долетят до САЩ, благодарение на въздушните течения, а там, чрез специално устройство, регулиращо полета и освобождаването на бомбите, да паднат над северозападните щати и да предизвикат големи горски пожари, като по този начин се отклони човешки ресурс от театъра на военните действия. Първите балони са пуснати през 1944 г. и до края на 1945 г. са регистрирани 285 потвърдени бомбобускания на територията на Щатите.
2. Мега подводница клас "Сен Току"
До края на войната японците успяват да построят три от тези мега подводници, държащи рекорда за най-големите конвенционално захранвани подводни лодки. Като част от японския план за доминиране над Тихия океан, плавателните съдове са предназначени да атакуват Панамския канал. Подводниците са толкова големи, че разполагат с цели три самолета Aichi M6A1, които могат да носят торпеда или до 800 кг. бомби. Само 45 минути са необходими, за да се приведат в бойна готовност и да бъдат изстреляни от специалния катапулт на носа. За добро или зло, войната свършва преди тези гиганти да могат да бъдат използвани.
3. Водолазни костюми за самоубийствени атаки "Фукури"
Специалните водолазни костюми са създадени като средства за защита на родните брегове от вражеска инвазия. Идеята е следната - костюмът е снабден с мина, заредена с 15 кг. експлозив, закачена за 5-метрова бамбукова тръба. Водолазът се спуска до дъното с помощта на 9-килограмова оловна тежест и крачи 6 часа на дълбочина между 6 и 9 метра, докато достигне неприятелския кораб, за да закачи мината. В процеса на взрива, разбира се, подводното камикадзе загивало. Не е ясно дали тези костюми са били реално използвани, но има регистрирани атаки на плувци-самоубийци срещу два американски кораба.
4. Супер тежките танкове O-I
Макар да имат някои наистина добри образци, японците не са запомнени с добрите си танкове. Въпреки това в края на войната се появяват амбиции за създаването на супер тежки танкове, които да бъдат използвани в тихоокеанския театър. Според запазените чертежи тези зверове притежавали екипаж от 11 души(!), поместени в корпус, тежащ около 100-120 тона, който разполагал с 3 купола с едно голямо оръдие и две по-малки. Според непотвърдени данни един такъв танк се появява в Манджурия, но няма информация такава машина някога да се е използвала във военните действия.
5. Самолет за камикадзета "Йокосука MXY-7"
С напредването на войната японците започват да разработват все повече бойна техника, специално предназначена за самоубийствени атаки. Самолетът "Йокосука MXY-7" е един от тях. Летателният апарат е захранван от един ракетен двигател, конструкцията му е изключително елементарна, а за елементите от корпуса са използвани най-евтините материали. По време на акция самолетът се пренася полупотопен във фюзелажа на по-голям самолет и когато бъде освободен, пилотът се старае да планира колкото се може по-близо до целта, преди да включи бързоизразходващия се двигател и да се вреже в нея.