Правилата на живота от Роби Уилямс 0

Музикант, 43 години, Лондон

Независимо, че природата ме е дарила с това бързо да трупам мускули, винаги съм искал да приличам на Кърт Кобейн.

Отраснах с психопати, за това беше наложително да се науча да се бия. След като станах известен разбрах, че ѝ другите хора са си психопати, просто се крият, а не размятат тупаници.

Щях да съм най-щастливия мъж на света, ако талията ми не се променяше. 

В света има много неща, които ме правят зависим: наркотици, алкохол, цигари, интернет, видеоигри, татуировки, емоции, секс, дори работата ми. Но най-голямата идиотска зависимост в мен – захарта. Кифли, шоколадчета – случвало ми се е да ям сладко докато не подпухна и не ми стане зле.

Последните 4 години се спуках от работа. Скоро ще имам достатъчно пари, да работя само като баща.

Брака промени живота ми. Вече не правя секс с непознати, а преди много си падах.

Лондон се обличат по-добре, отколкото в Ню Йорк, а в Париж – по-добре, отколкото в Лондон. Царе на купоните са обаче руснаците!

След като се родиха децата ми, музиката стана просто работа. Те станаха моята страст.

Животът се променя след трийсете.

Аз съм продукт на издевателствата и насмешките, с които хората ме тормозеха през годините. Това искаха – това получиха.

Неочакваното – ако дъщеря ми реши, че иска да стане адвокат.

Аз – това е английската средна класа. Аз – това се публичните домове и баровете, които посещавах, когато растях.

Ние имаме 10 кучета вкъщи.

Винаги съм се разделял мило със жените.

Ако направя още малко хитова ще изям, колкото мога шоколад. 

Хората правят какво ли от скука.

В светът става нещо зловещо.

Даниел Радклиф изглежда така, както аз преди да се реабилитирам от наркотиците.

Херпес – най-гадното нещо, което са ми подарявали фенките.

Източник: esquire.ru