Правилата на живота от Майкъл Фасбендър 0

Актьор, 40 години, Лондон

Най-доброто интервю – това, в което не трябва да продаваш.

Някъде на 17 си помислих "'Що не храна да стана адвокат?". Веднага се отказах – чета много бавно. 

Когато се съблякох за пръв път пред камера си спомних думите на майка ми: "Глупост пълна. Всички жени са голи в киното, само мъжете ходят с гащи!".

В началото на кариерата ми сестра ми ме критикуваше: "Няма ли да имаш поне един филм, в който не умираш!".

Не останах да живея в Холивуд по една проста причина – този град няма чувство за хумор.

Когато станеш известен започват да ти подаряват всякакви неща, а аз си мисля: "И за какво по дяволите не ми подарявахте нищо, когато не можех да си купя даже билетче за градския?!"

С кръв като моята може съвсем да се побъркаш. Германската ми половина иска всичко да е под контрол, а ирландската иска да плюе на всичко и да отиде да се забавлява в бара.

Немците винаги се шегуват с мен: "И кво имате ли поне един свестен писател в Ирландия?", а аз" "Сериозно ли?! Джеймс Джойс, Оскар Уайлд, Самюъл Бекет... още?!".

Живеем в ужасни времена, никой не иска да слуша вече Металика.

Всички сме откачалки. А тези, които си мислят, че са нормални – двойни откачалки. Защото да си мислиш, че си нормален – най-откаченото нещо на земята.

Може да се взимаш на сериозно, а може да взимаш на сериозно работата, но никога двете заедно.

Искам ли да направя нещо лудо и откачено, познайте през къде ми е дали утре това ще се появи във вестниците.

Моята мечта е следващото поколение да си каже: "Как по дяволите идиотите са успели да измислят подобна ху*ня?!". Ако си го помислят – ще го оправят.

Боговете ни завиждат за това, че ние можем да умрем.

 Смъртта – най-добрата мотивация да свършиш нещо.

Обожавам, когато снимам с непрофесионални актьори. Толкова много можеш да научиш от тях.

Просто не мога да разбера как порното съществува. В свят, в който всичко е достъпно. Можеш да ядеш, да пиеш и да еб**, където искаш, има 24 милиона зависими от порнографията само в САЩ. Не разбирам.

Изпитвам истински екстаз, когато мога да сготвя нещо за някого.

Харесвам бръчките си. С тях ме дари животът. Ето тази е от момичето, което ми разби сърцето, как може да искам да се отърва от нея. 

Човек, за да бъде щастлив, се нуждае от съвсем малък къс внимание.

Толкова е важно човек да се лиши от зоната си на комфорт за малко.

Моята лондонска квартира е много мъничка, но е всичко, което искам.

Все още си пускам Slayer и побърква съседите!

До сега така и не разбрах защо е измислено киното. 

Обожавам морски дарове!

Източник: esquire.ru