Те са навсякъде – по улицата, в градския транспорт, гледат те на светофара от съседната кола, някои от тях са ти колеги, а други – съседи. Те нямат външни отличителни черти, могат да са високи и ниски, руси и чернокоси, жени и мъже. Можете да ги разпознаете само по действията им, защото често това, което говорят, няма нищо общо с онова, което правят.
Непукистите обичат да хвърлят боклуци. По земята. От скука в задръстванията, наръсват улиците с безброй фасове, тонове пепел, кутийки от цигари, от кока кола, опаковки от кроасани и пликчета от слънчогледови семки. Пешеходците непукисти облизват бъркалката от кафето и я хвърлят зад гърба си. Други пък небрежно изпускат разни хартийки точно преди да се качат в автобуса.
Най-големите непукисти пък са онези, които дори не си правят труда да излязат от дома си, за да изхвърлят боклука. Мятат го направо през прозореца си и то вечер, за да не ги види някой. Нищо че на сутринта найлоновата торбичка ще грейне върху клоните на съседното дърво или под балкона им, паднала върху вече няколко пласта смет. Нощем, когато само кучетата лаят, в крайните квартали на София се чуват необичайни симфонии. Звуците в тях са от непрестанните летящи пликчета – от различен етаж, различен звук вадят.
Непукистите обичат да цапат. Също като малките деца, които знаят, че когато "оцапат гащите", мама ще ги измие. Е, може и малко да им се поскара, но при всички положения ще се погрижи да почисти детето си. На съвременните непукисти обаче никой не им се кара, но пък им чисти. Драги мъже, вие нямате никаква представа какъв ад може да представлява една иначе съвсем обикновена дамска тоалетна. Няма да назова гледките, с които се сблъскваме всеки ден и мъже, и жени, отивайки просто до тоалетната. Но ще задам въпроса, който ме мъчи от няколко години: И у вас ли, мили дами и господа, оставяте същите мизерии, както и на работното си място, или там няма кой да ви го изчисти и просто не смеете?
Българските непукисти не обичат да чакат. Те предпочитат да пресичат на червено. Ако пък, по някаква нелепа случайност им се наложи да използват градския транспорт, гордо ви избутват, за да се качат преди вас. Те никога няма да отстъпят мястото си на възрастен човек, ако ще той да влети заедно с болничното си легло в трамвая. А пък да ви видите непукист да си купи билет? Абсурд! Той по-скоро ще се гони с контрольорите по дължината на превозното средство, докато дойде време да слиза. Такъв е непукистът - готов е и да се сбие, само да не даде един лев.
По избори българският непукист е особено активен, разбирайте пасивен. Не се интересува нито от това кои партии се борят за властта, нито кои кандидати, нито за какво всъщност са изборите - президент, правителство, кмет, Music Idol. С целия си непукизъм непукистът пропуска изборния ден, който реално прекарва разплут в дивана или фотьойла у дома, с дистанционно в ръка и върти между евтин екшън с Долф Лундгрен и телевизия Планета. Защо? Защото не му пука. Той е истински непукист и на него му е все едно за какво се гласува или кой ще спечели. Когато изборите свършат обаче, непукистът напуска уюта на собствения дом, за да се смеси с тълпата, в която активно заявява, че изборът на народа не струва. Гласувал ли е? Не. Гласуването не е негова работа, а е на "простите" хорица, които вместо да се смеят на бате Долф и да мляскат звучно при появата на Галена на малкия екран, вярват, с цялото си "плиткоумие", че могат да променят нещо.
Любимите ми непукисти са онези, чиито мобилни телефони прорязват тишината в киносалона. Те обаче, вместо да си изключат звука и да се самопорицаят, вдигат телефона и започват да шептят напористо, разваляйки кефа на всички около себе си. Но какво ли значение има.
Непукистите оставят потта им да капе във фитнес залата, по уредите и по пода, правейки се, че не забелязват останалите хора в залата, които суетно се бършат с кърпи. Те пръхтят и пуфтят, докато гледат сластно някоя мадама, но за сметка на това предизвикват смях сред онези, които разбират от фитнес. Но на тях не им пука.
Може би думата "непукист" не е правилна. Вероятно тя може да се замести с простак, мърляч или мухльо. А може би най-точното определение е хамелеон. Външно на думи този човек е чудесен. В повечето случаи е забавен и симпатичен и има особено високи претенции. В действията си обаче хамелеонът е пълно леке, точно като всички петна, които оставя след себе си.
Оглеждайте се, разпознавайте ги и никога не ставайте като тях - непукистите на България. Защото ако на никого не му пука какво се случва около него, всички ще се превърнем в едно огромно петно, което рано или късно някой просто ще избърше.