Разочарова ли ни Джеймс Бонд? 0

Новият 007 е факт. Месеци наред въртяхме един и същи трейлър в очакване да разберем повече подробности около новите приключения на британския агент. Двуминутната екшън компилация от "Спектър" не издаваше абсолютно никакви детайли около сюжета, създавайки пълна мистерия около главния злодей, неговите идеали и мотив за тормоз над любимия на всички ни шпионин – Бонд, Джеймс Бонд.

Не съм от закоравелите фенове на героя, със сигурност не съм изгледал всичките 24 филма, но смея да твърдя, че съм повече от любител на поредицата и оценявам добрите X постижения... когато има такива.

Моментът на истината – споделям го съвсем в началото – "Спектър", четвъртият филм за 007 в кариерата на Даниел Крейг, не успя да ми отвее главата по начина, по който исках. А дори не говоря за кой знае колко големи очаквания. Причислявам "Казино Роял" на Мартин Кембъл към недостижимите успехи на франчайза, а "Спектър на утехата" на... не-ми-пука-за-името-му... към едни от най-слабите кинотворби въобще. Сам Мендес стартира своето участие с добре приетия "Скайфол", но за огромно мое съжаление новата му шпионска инсталация ми прилича повече на (клишираното) дипломно упражнение в жанра.

Както всички знаем, филмите за Джеймс Бонд се правят по позната, добре разработена и понякога досадна формула. Агентът минава през не много богат набор от екшън препятствия, с риск да загуби главата си по възможно най-екзотичния начин, но му се разминава всеки път. Коцкар е и макар да го прави галантно, като един истински джентълмен с водка-мартини в ръка, оправя поне по две мацки (едната mature, а другата не чак толкова). Въпреки че на карта са заложени безброй човешки животи, най-важното спасяване в рамките на филма... винаги касае едната от мацките. Лошият накрая все го изяжда... или отлагат възмездието му за едно продължение по-натам. И още, и още, да не преразказвам.

"Спектър" започва интересно в кинематографичен аспект – дълъг, единичен кадър, който точно в самия си край някак бива окепазен с излишен и незначителен villain talk. На всичкото отгоре и екшънът след това е на ниво по-ниско от шеметното преследване в "Казино Роял", а защо не и от това с колите в началото на "Спектър на утехата". Идва ред и на очаквания от всички начален монтаж, запазена марка за Бонд филмите – уви, оказва се някакъв средно сполучлив опит в стила на "Мъжете, които мразеха жените". Но вместо гениалната музика на Трент Резнър, с разтърсващия вокал на Карън О, получаваме Сам Смит и фалцетната му прозявка, наричана от някои експерти – песен.

Прочетете цялото ревю за "Спектър" и култовия Джеймс Бонд само в Operation Kino.