Бляскава естетика в "Момичето от Дания" 0

През годините сме били свидетели на достатъчно филми, изобразяващи физически изтезания и мъчения. От безкрайните тийн-слашъри, през "сцената със стола" в "Казино Роял" до стилизираните призми на Куентин Тарантино и Мартин Скорсезе в шедьоври като "Глутница кучета" и "Казино". "Момичето от Дания" на Том Хупър ("Речта на краля", "Клетниците") също може да се отнесе към графа "мъчения", но по-скоро към менталните такива, близки по идея с "Погребан" на Родриго Кортес или "Летателен план" на Робърт Швентке. Какво е да си в капан на сексуалната ориентация, която не чувстваш като своя собствена? Да притежаваш орган/и, които смяташ, че не трябва? И всичко това в контекста на времена (в случая 20-те години на XX век), в които оголен глезен се приема за акт на дързост и неприличие.

Вдъхновен от истинска история, носителят на "Оскар" Еди Редмейн ("Теорията за всичко") и Алисия Викандер ("Бог от машината") се превъплъщават в щастливо женени съпруг и съпруга бохеми - Ейнар и Герда Вегенер, живеещи в Копенхаген в 20-те на миналия век. Ейнар е известен художник на пейзажи, а Герда е налагащ се портретист, която е в сянката на своята половинка. След като се съгласява да бъде модел в портрет на Герда, в който трябва да си сложи женски дрехи и обувки, в Ейнар се пробуждат силни чувства. Въвлечен в "малка и безобидна" игра, Герда позволява на своят съпруг да изследва образа на своето алтер-его "Лили" в по-сериозни дълбочини. Огромна грешка, която в бъдеще ще им коства връзката, защото Ейнар бива увлечен в спирала от объркване и неувереност в своята същност.

Еди Редмейн "отнася" втора последователна номинация за най-престижното признание на своята професия за смелото си изпълнение на Ейнар/Лили. За съжаление не успя да ме убеди, че гледам същността на Лили, а по-скоро нейна фалшива имитация, в която задълбочаването в образа ѝ не е на същото ниво, така както беше при Стивън Хокинг. Константните му усмивки и срамежливи мигания след един момент заприличват на единствените трикове, с които да пресъздаде такъв комплексен образ (след няколко подобни "хитринки" се отпуснах на стола в опит да захъркам). По-обиграният психологичен портрет на главния/главната герой/героиня и по-драматичната интерпретация на неговата/нейната изтерзана душа биха придали по-голяма плътност на "Момичето от Дания". Може би Ейнар/Лили е твърде странна и сложна личност, притежаваща труден за вникване лабиринт от емоции и душевни състояния. Подозирам, че тази година Редмейн няма да има възможност да удари своя Оскаров дубъл.

Но далеч по-впечатляваща за мен беше изящната и възхитителна Алисия Викандер, която след "Бог от машината" отново ни радва с фантастично изпълнение в ролята на отчаяната (психологически и сексуално) Герда. Заедно с Руни Мара, двете актриси са може би най-ярките таланти при жените в днешното кино. Диапазонът на Викандер е изключителен и овладява блестящо драматичността и сложността на своята героиня по начин, по който надали актриси от нейното поколение биха се справили толкова умело. Това, което не ми дава мира, е фактът, че тя не е номинирана за най-добра главна женска роля, при положение, че има далеч по-очеизбождащо екранно присъствие (продуцентите са сметнали, че не би имала голям шанс в тази категория).

Цялото ревю на "Момичето от Дания" можете да прочетете в Operation Kino.