Мартин Скорсезе

Биография:

Мартин Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в Ню Йорк. Той е слабо дете, страдащо от астма, което израства в италиански квартал в Манхатън. Мартин безрезултатно се опитва да стане част от Римското католическо духовенство и в крайна сметка се насочва към киното. През 1966 г. получава диплома от университета в Ню Йорк.

Специалисти твърдят, че студентските му филми показват влиянието, което са оказали върху него чуждите класики и холивудските мюзикъли.

Професионална кариера:

Дебютът на Скорсезе идва през 1967 г. с "I Call First". Истинското признание обаче получава след премиерата на "Mean Streets" (1973), в който се разглежда конфликтът между църквата и уличния живот. Изпълнен с насилие, хапливи реплики и убийствена рок музика, филмът е запомнящ се и със своите натуралистични и отчасти импровизирани епизоди. Най-често в тях участва Робърт де Ниро - актьорът, който най-много е снимал филми на Мартин Скорсезе.

За да отговори на подмятанията, че не може да направи женски филм, Скорсезе създава "Алис не живее вече тук" (1974), а за главната роля Елън Бърстийн получава "Оскар". Две години по-късно по кината тръгва "Шофьор на такси" - брутален филм, отново с Робърт де Ниро в главната роля, смятан за една от най-добрите творби на Мартин Скорсезе. Следва "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977) с Лайза Минели.

"Разяреният бик" от 1980 г. е може би най-изпипаното заглавие. То разказва за живота на боксьор (изигран отново от Де Ниро), а историята е вдъхновена от живота на Джейк Ла Мота. Де Ниро заслужено получава "Оскар" за впечатляващото си изпълнение. Следват "The King of Comedy" (1982), "After Hours" (1985), "The Color of Money" (1986) и "Последното изкушение на Христос" (1988), който впрочем веднага поражда скандали сред християнските кръгове поради факта, че Христос на Скорсезе се колебае относно това дали наистина е месия.

През 90-те години Скорсезе се връща към по-познати теми и през 1990 г. излиза "Добри момчета". Изборът на Мартин се оказва едновременно еклектичен и все пак очакван. Темите му варират от трилъра "Нос Страх" (1991) до "Невинни години" (1993) и "Казино" (1995). "Бандите на Ню Йорк" излиза през 2002 г., а две години по-късно е премиерата на "Авиаторът". Чак през 2007 г. Скорсезе печели режисьорски "Оскар" за "От другата страна". Специалистите обаче са на мнение, че не това е най-добрият филм на режисьора. Засега последният игрален режисьорски проект на Скорсезе е "Злокобен остров" (2010).

Филмография:

1. George Harrison: Living in the Material World (doc) (2011)
2. Public Speaking (doc) (2010)
3. A Letter to Elia (doc) (2010)
4. Shutter Island (2010)
5. Shine a Light (doc) (2008)
6. The Key to Reserva (short) (2007)
7. The Departed (2006)
8. No Direction Home: Bob Dylan (doc) (2005)
9. The Aviator (2004)
10. Lady by the Sea: The Statue of Liberty (TV) (2004)
11. Michael Jackson: Number Ones (2003)
12. The Blues (TV) (2003)
13. Gangs of New York (2002)
14. The Concert for New York City (TV) (2001)
15. Bringing Out the Dead (1999)
16. Il mio viaggio in Italia (doc) (1999)
17. Kundun (1997)
18. Casino (1995)
19. The Age of Innocence (1993)
20. Cape Fear (1991)
21. Goodfellas (1990)
22. The Last Temptation of Christ (1988)
23. The Color of Money (1986)
24. After Hours (1985)
25. The King of Comedy (1982)
26. Raging Bull (1980)
27. The Last Waltz (doc) (1978)
28. New York, New York (1977)
29. Taxi Driver (1976)
30. Alice Doesn't Live Here Anymore (1974)
31. Mean Streets (1973)
32. Boxcar Bertha (1972)
33. I Call First (1967)

Награди:

"Оскар" (2007 г. най-добро постижение в режисурата - "От другата страна")

БАФТА (1991 г. най-добра режисура, най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий - "Добри момчета")

Фестивала в Кан (1986 г. най-добър режисьор - "After Hours"; 1976 г. "Златна палма" - "Шофьор на такси")

"Златен глобус" (2010 г. награда Сесил ДеМил; 2007 г. най-добър режисьор на игрален филм - "От другата страна"; 2003 г. най-добър режисьор на игрален филм - "Бандите на Ню Йорк")

Цитати:

"Струва ми се, че всеки човек трябва да види, че насилието не променя нещата, а ако го прави, то е само временно."

"Целият ми живот е филми и религия. Това е. Нищо друго."

"Винаги съм харесвал 3D-то. Имам предвид, че в момента сме в 3D, живеем в 3D, виждаме в 3D. Така че защо не?"