"Лабиринтът: В обгорените земи" е със същите проблеми като първия филм 0

"Лабиринтът: В обгорените земи" започва точно там, където предшественикът му завърши. Историята на Томас и шепата оцелели "езерняци" продължава с шеметен начален монтаж, тичане и голяма доза "Come on!", "Follow me!" и "Go, go, go!", което е вид подготовка за следващите два часа непрестанно търчане в света на Джеймс Дашнър.

Както сме свикнали, продълженията винаги са по-мащабни и с повече амбиции, особено когато говорим за екранизации на литературни бестселъри. На всичкото отгоре специализирали и в супер модерния напоследък жанр "young adult". Но между очаквания, желание от страна на творческия екип и краен резултат, изпитан върху разсъдъка на нищо неподозиращия зрител, разликата е огромна.

След като "езерняците" научават част от истината за тяхната съдба в края на първия филм и биват спасени от спец-частите, които упорито крият идентичността си, неразкривайки за чии интереси се борят, главният герой и неговите сподвижници се озовават в някаква военна база, която им гарантира безопасност, спокойствие и минимални, отдавна невиждани удобства (храна, течаща вода и чист матрак). Но подобно на действието в първия филм, любопитството на Томас се оказва прекалено голямо за душата му и непрестанно задаващият въпроси младеж много бързо "печели" статута си на размирник.

Посрещнати от Литълфингър... добре де, Джансън (изигран от Ейдън Гилън), хлапетата разбират, че не са единствените с подобна житейска история. Лабиринтите са много, а оцелелите – още повече. Спец-частите спасяват всички от смъртоносните структури на ЗЛО, като всеки ден на случаен принцип Джансън избира няколко човека и ги изпраща към едно по-добро място. Съмнението в главата на Томас е посято!

Колкото и (не)грамотен да е един зрител, без значение дали е чел книгите или е гледал (поне) "Островът" на Майкъл Бей, няма как да не се усети, че по-доброто място е мираж и най-вероятно избраниците на Джансън ги грози някаква лоша участ. Към тази нотка на недоверие прибавяме и невъзможността на главния герой да види своята мацка (неприятната за мен Тереза, която страшно много ми напомня за Бела от "Здрач"), плюс тайнственото му запознанство с най-подозрителния младеж измежду спасените – аутсайдер и старо куче в едно.

Но това са все неща, които може да уловите и на ниво трейлър. Военната база става прекалено тясна за Томас и компания – с хитрина и ловкост "young adult"-ите успяват да избягат. Но накъде?

В обгорените земи! Точно така. Пост-апокалиптична картина, която не смятам, че някой с елементарна кино култура би намерил за оригинална. Огромен град с порутени небостъргачи, сринати мостове и гигантски пустинни дюни, покорили и деноминирали някогашната мощ на човешката цивилизация. Въпреки че моделът не е нов, трябва да се признае качеството на неговата реализация. Изглежда чудесно!

Цялото ревю на "Лабиринтът: В обгорените земи" можете да прочетете в Operation Kino.