Покритата с пожълтели листа пътечка се виеше между ярко обагрените дървета на есенните Родопи, когато клоните постепенно започнаха да се разтварят и пред нас се разкри малка полянка, огрявана от все още топлите слънчеви лъчи. В далечината, обгърнати от ниска растителност, срамежливо се подаваха каменни руини...
Село Гърбище се намира в Южна България и е разположено на територията на община Ардино, в подножието на най-високия връх в околността - Алада (1241 м). Населението му наброява малко под 200 души, като основният поминък е животновъдството, а по-младите мъже са заети в сферата на строителството. Както при повечето населени места в Източните Родопи, така и около Гърбище са разпръснати голям брой махали с 5-10 къщи, скрити дълбоко в прегръдките на планината. Голяма част от тях днес са напуснати от жителите си, а изоставените къщи една по една се рушат под натиска на времето.
Руините на стара къща се подават между храстите, а топлите цветове на есенната растителност ги обгръщат с нежния си воал.
Стръмна пътечка, осеяна с отломки от някогашни дувари, преминава надлъж през цялата махала.
Останките от някогашна тоалетна разказват за бита на напусналите тези места жители.
Някои от къщите са сериозно разрушени...
...а вътрешността им се населява основно от бодили и увивни растения.
Достъпът до повечето от постройките е затруднен заради обгърналата ги растителност.
Светлината отдавна не прониква зад стените на това старо жилище.
Встрани от "главната улица" на припек си почиват останките от солидна къща.
Есенни цветя все още се срещат из огряваната от слънцето поляна.
Масивните каменни стени са характерни за къщите в тази част на Родопите.
Надолу по калдъръмената пътека...
Някои от къщите с окаяния си вид напомнят останките на призрачен кораб.
Покривите са се изтърбушили, а отломките са рухнали върху помещенията.
Върху гредите на някогашната рамка за врата растат гъби...
Разрухата в стаите е пълна...
Ръждив гвоздей все още придържа остатък от някогашна греда.
Камъни. Това е всичко, което е останало от хората, населявали тези места.
Топлите цветове на пожълтелите есенни листа придават една меланхолична красота на печалните останки...
Червените шипки изпъкват на фона на разрушените къщи.
Ярките им цветове внасят живот сред това притихнало място.
Сенчестият дъб, под чийто клони хората са отмаряли докато са отпивали вода от старата чешма...
Днес за някогашното човешко присъствие напомнят само празните сгради...
...но кравите от близките села често се отбиват, за да попасат сред тишината на това спокойно кътче.
Ако статията ви е допаднала, можете да посетите изложбата "Изоставената България", посветена на забравените кътчета на страната, която ще се състои от 10 ноември до 10 декември в магазин Orange center, гр. София, ул. "Граф Игнатиев” 18 или да се присъедините към Facebook страницата на рубриката.
ИЗОСТАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ: