Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Има някои произведения на изкуството, които буквално могат да издухат ума ви във въздуха, като силен вятър със скорост по-голяма от 20 метра в секунда, каквито между другото ни очакват тези дни, в случай, че не сте се информирали. Попадали сме на картини, от които нищо не разбираме (не, че е необходимо), но и по никакъв начин не ни влияят. Но се е случвало да ставаме свидетели на такива шедьоври, които буквално да накарат долната ни челюст да падне от възхищение. И само да отбележа, че тук не говорим за класики и имена като Да Винчи и Ван Гог, а за съвременното изкуство, което придобива все по-широки очертания и все по-контрастно се разделя на две. Две страни, определени с думите "добро" и "недобро".
Понеже сме свежи, усмихнати хора и в редакцията ни винаги се усеща положителният заряд, ще зачеркнем "недобро" като характеристика на модерното изкуство и ще обърнем внимание на "добро"-то. А то се прави с талант, любов, отдаденост и не на последно място – труд. Четири компонента, които когато се съчетаят в правилно съотношение, се получава ефектът на вятъра със скорост над 20 метра в секунда.
Американският скулптор Джейсън де Кейърс Тейлър явно е стигнал до златната формула или просто е налучкал, защото се оказа създателят на единствения по рода си музей и форма на изкуство. Скулптурите, които изработва главно от цимент, не са просто произведения, стоварени на подбрани места на океанското дъно. Те формират изкуствени рифове, които рано или късно се покриват от корали, водорасли и гъби.
Екологичната идея, която стои зад амбициозния проект по "изграждане" на все повече музеи, отговаря изцяло на еклектичната личност на самия Тейлър. Израстнал в Европа и Азия, "зеленият" художник развил любовта си към морето още в детството. Неспирното му вдъхновение от морския свят се зародило сред кораловите рифове на Малайзия и така станал инструктор по скуба дайвинг. Океанското дъно развило и окото му на фотограф. Започнал да осъзнава връзката между изкуството и околната среда, когато от художник на графити се превърнал в скулптор с диплома от Лондонския институт по изкуствата. В Кентърбъри пък разучил техниките в каменоделството.
С този богат "набор" от умения Джейсън Тейлър се гмурнал отново в дълбоките води, но този път край Гренада (остров в Централна Америка). Така създал първия в света подводен музей и спечелил международната си репутация, която от 2006 г. до днес е ключът към осъществяването на следващите му проекти.
Изобилието от подводни произведения вече е огромно, музеите увеличават броя си с всяка изминала година, а океанското дъно е... щастливо. Осмелявам се да твърдя, че е такова, защото, откакто Тейлър прави това, музеите му играят роля на изкуствени рифове, които отвличат вниманието на гмуркачите, ентусиастите и хората на изкуството, а истинските рифове имат време да се възстановят. Поне това се опитва да прокара като идея самият скулптор, докато казва на всички: "Не пипай нищо! Коралите и морските растения са толкова чувствителни, че умират при всеки допир."
