Сигурно си спомняш как като дете си правил телефон от две чаши и дълга връв. Това беше едно от любимите ни занимания, когато още бяхме малки и въображението ни не ни позволяваше да ни доскучае!
В Европа преди няколко стотин години това устройство се наричало "телефонът на любовника", защото чрез него хората изневерявали на съпрузите си. Но тази напреднала технология има много по-древна история като за първи път е измислена от индианците Чиму преди почти хиляда години.
През 30-те години на миналия век немският археолог Валрам фон Шолер намерил много странен обект в Перу. Това били две "купички', издълбани и покрити със смола, свързани с 22-метрова памучна връв. Вътре били поставени мембрани, подобни на тези, които са поставени в първите реални телефони през 19 век. Вероятно през тях наистина би могъл да се предава звук.
Защо индианците се нуждаели от този телефон?
Първата версия е просто играчка. Но направата на такава корда е много трудна и дълга и учените не виждат причина да се вмъкват мембрани в играчките. Второто предположение е, че телефонът защитавал благородните индианци от убийци и ненужно внимание. Факт е, че обикновените хора от индианското племе не са имали право да се обръщат директно към владетелите и свещениците. А публичните изяви били нещо опасно, защото могат да бъдат създадени с опит за убийство.
Затова тази джаджа се превърнала в средство за комуникация между елита и плебеите. Най-вероятно те са комуникирали разделени от стена. Забавното е,ч е можем да приложим тази техника и в наши дни за безопасна дистанция!