Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Чудя се откъде да започна. Трудно е, защото Uncharted 3, приятели, е крайъгълен камък за игралната индустрия, около който ще се върти бъдещето на високобюджетните екшън-адвенчъри от трето лице.
Чистата и свята истина е, че тази година не бихте могли да гледате кино блокбъстър, който да може да се доближи дори на йота до купищата запомнящи моменти в Uncharted 3. Поставени редом до Drake’s Deception, ленти като "ТОР: Богът на гръмотевиците", "Трансформърс" и "Капитан Америка" изглеждат като плахи опити на прохождащи режисьори да представят на екран визуално впечатляващи моменти – и като количество, и като усещане, че и като монтаж. Нещо повече – в лицето на Uncharted 3: Drake’s Deception за първи път откриваме продукт, чиито виртуално изградени персонажи са по-пленителни, по-добре структурирани и не на последно място – по-живи от кажи-речи всички техни холивудски побратими от същия, високобюджетен произход. Трейлърът, който ще имате честта да гледате по-долу демонстрира съвсем малка част от това, на което ще станете свидетели от първа ръка в без никакво съмнение един от основните конкуренти за най-добър развлекателен софтуер за годината.
Uncharted 3: Drake’s Deception на практика е Indiana Jones 2.0 - продължението на класическата трилогия, което трябваше да получим. Неслучайно, скъпите ни приятели от Sony са наели за рекламно лице на играта именно основното вдъхновение за Naughty Dog при създаването на персоната Нейтън Дрейк – особено големият (и прогресивно остаряващ) Харисън Форд.
По-горе в текста съвсем съзнателно споменах и тъй силно тачената от почти всички ни думичка - бъдеще. С Drake’s Deception Sony ни демонстрират нагледно, че не е необходимо всички игри да се въртят около идеята да си отглеждаш добре градинката, да се грижиш за фермата или симса си и всичко това да се случва в браузъра или телефона ти, за да може да бъде привлечен масовия потребител, който не е геймър по убеждение.
Uncharted 3: Drake’s Deception е продукт, който има потенциала да бъде поне толкова интересен за страничните наблюдатели, колкото е и за играещия. Drake’s Deception е един от първите сигнали какво може би ще представляват филмите на бъдещето. В които няма да е нужно да наблюдаваме бездарната игра на Шая Лабъф, заедно с неговите роботчета, а действието на филма ще се контролира от нас, самите.
Мисля, че няма да сгреша, ако нарека Drake’s Deception кът-сцена с продължителност около 10 часа, в която за операторското майсторство в голяма част от времето се грижи Негово Величество Играещият. Не на последно място, за това има вина и почти съвършената визуална изработка и звук. В доста моменти, докато преживяваш приключенията на Дрейк и компания, ще станеш свидетел на сцени развиващи се в реално време, които се доближават опасно близо до това, което създават CGI магьосниците от Pixar. Анимации, осветление, камера и детайли от друга вселена са намерили поприще за изява във все още парещия хит на Naughty Dog.
Няма да си позволя лукса да издам който и да е от невижданите до момента визуални трикове, дебютирали в Uncharted 3, защото въпросните са свързани със строго определени моменти, които е
повече от необходимо да бъдат преживени без издайническата намеса на особено морски и също толкова висок автор от коралов вид.
Не ще наблегна също на сюжетната линия и чудесния за подобен род приключение сценарий. Ейми Хенинг (Legacy of Kain серията) се е доказала нееднократно, че писането на увлекателни истории ѝ се отдава и подготвеното от нея за Uncharted 3 се вписва перфектно в концепцията и търсената аудитория на продукта.
Не мога да не допълня обаче нещо, което сподели жена ми (отявлен НЕгеймър), след като стана свидетел на един крайно силен емоционален момент в края на играта. А именно, че ако подобни гейм шедьоври зачестят, с чиста съвест финикийците, които даваме за кино, могат да влязат в касите на театралните заведения, поради простата причина, че (игрите от подобен калибър) са по-добри, интересни и с далеч по-голяма продължителност от почти всяко комерсиално-високобюджетно кино. За протокола, въпросната чинно си изгледа Drake’s Deception като поредния холивудски блокбъстър и в крайна сметка остана видимо доволна от видяното и най-вече – преживяното.
За финал, независимо от крайно хаотичния и също толкова патетичен начин, по който поднесох текста, е хубаво да знаете, че Uncharted 3 е безспирен десетчасов визуален спектакъл, който е създаден с ясната цел не толкова да се играе, а да се преживява. Последното означава, че не е необходимо да сте навъртели по 100 часа на Heroes 3, StarCraft 2 или Diablo II, за да можете да се справите с геймплейната част на играта.
А, да, Ucnahrted 3 има и смазващ мултиплеър, който е поне на нивото на единичната кампания...
Uncharted 3: Drake’s Deception е на българския пазар за PlayStation 3 от началото на ноември
