Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Или за заека и костенурката! Притчата е ясна, а още по-ясно е, че това е един от истинските шедьоври на студиото Epic MegaGames. За тази игра се сетихме преди ден, когато направихме нашата класация за най-добри "hot-seat" игри от близкото минало и решихме, че няма да е зле да си припомним някои други култови заглавия за един, двама или повече.
Сюжетът тук е класически - добрият заек Jazz Jackrabbit се бори срещу лошия - костенурката Devan Shell в една sci-fi пародия на гореспоменатата притча.
Първата част на играта бе супер зарибяваща и много по-добра от подобните, но по-допотопни Dangerous Dave и Comander Keen, които също разцъквахме стабилно, като деца де. Във втората версия на заека Джаз обаче се появи и възможността да играеш "двойна" - ЗВЕРСКО!
Избираш един от трима персонажи: главният герой Jazz, умопомраченият заек Spazz или чаровната зайка Lori. На компа сяда още едно хлапе, което прави същия избор (ако играете с един и същ герой, то персонажите ви ще са боядисани в различни смахнати цветове) и започвате.
Ъъъ, да, екранът се цепи на две - SPLIT-SCREEN, хора, който го е измислил, жив да е! Jazz Jackrabbit не е единствената игра, която има split-screen опция, но определено е една от тези, които се възползват най-добре от нея, за да позволи на две прохождащи геймърчета да цъкат заедно и едновременно едно от най-епичните заглавия на всички времена. А като сте малки геймърчета, не ви пречи и фактът, че трябва да делите една клавиатура, защото тази игра с мишката не се играе.
Абе въобще от неудобно по-неудобно, но толкова, толкова истинско, неподправено, емоционално и автентично гейм изживяване. Столчето загрява, а вие се забавлявате до безкрай или докато не ут'епете де що е костенурско по нивото и не минете на следващото, и така до самия край, в който трепете самия зъл баща на костенурската мафия - Devan Shell.
Jazz Jackrabbit е игра, която просто поглъщаше свободното време на мен, сестра ми, братовчедите ми и много мои приятели преди години. Светът на тези шантави зайци бе толкова "фънки", а атмосферата толкова авантюристична, че като всяко хлапе с манията да бъде супергерой и да спасява светове аз останах завинаги загубен в света на Jazz, Spazz и Lori.
С носталгия си припомняме тази игричка, защото истината е, че вече не ги правят такива. Някак си детското в компютърните игри изчезна или пък стана твърде детско (напр. Barbie and the Magic of Pegasus или нещо такова?!). 3D графиката ни ограби от един от най-сладките ефекти - този играта да прилича на едно от онези анимационни филмчета, с които сме израснали и с които растат и днешните деца, а това е нещо незаменимо. Затова Jazz Jackrabit 2 остава завинаги в нашите детски сърца и ще сме вечно признателни на тези смахнати зайци за това, че ни показаха още едно прекрасно измерение на света на гейминга.
